Катерина де Медичи [bg]

– За мен е чест да ме приемете. Покорно благодаря – прошепна той. – Моля се да служа на вас и на Негово Величество, както ви е угодно. Пожелаете ли, готов съм да ви дам дори живота си. – Гласът и пръстите му потрепериха. – Ако са ме набедили в ерес или вещерство, знайте, че съм посветил живота си в служба само и единствено на Бог. Написах виденията си по Негова воля.

Мадам Жонди ми бе обяснила как през последните години се местел от село в село в Прованс, за да не го хвърлят в затвора. Осъзнах, обзета от съчувствие, че се бои до смърт, да не би да е попаднал в капана на Инквизицията.

– Не се съмнявам, мосю Нострадамус – уверих го топло, усмихнах се и му протегнах ръка. – Затова ви помолих за помощ. Благодаря, че изминахте толкова дълъг път и си създадохте толкова неудобства, за да ни посетите. Дълбоко сме ви признателни.

Въздишка на облекчение разтресе тялото му. Той изкуцука напред и целуна ръката ми; косата му погали меко кокалчетата на пръстите ми. Изправи се, вдиша глава и очите му се насочиха към прозореца. Тревогата му отшумя, заменена от спокойна вглъбеност.

– А... Децата... – прошепна той, сякаш на себе си.

На просторната поляна отвън Едуар и малкият Навара тичаха след Марго, пренебрегнали виковете на бавачката да не бързат толкова. Беше късна утрин – знойна и влажна, ала странно сивкава; над Лoapa отрано се стелеха тъмни облаци, вещаещи внезапна августовска буря.

– Негово Височество принц Едуар обича да преследва сестра си – обясних с плаха усмивка.

– Двамата по-малки – момченцето и момиченцето – приличат на близнаци – отбеляза пророкът, сбърчил чело.

– Дъщеря ми Марго и братовчед ѝ Анри Наварски.

– Приликата е изумителна – промърмори той.

– И двамата са тригодишни. Марго е родена на тринайсети май, а Навара – на тринайсети декември.

– Свързани от Съдбата – той насочи отново към мен бледосивите си очи, големи и втренчени като на дете. – Имах син и дъщеря – отрони тъжно.

Знаех. Талантлив знахар и лекар, Нострадамус се бе прославил, спасявайки мнозина чумави, ала се бе оказал безпомощен да изцели съпругата и децата си, отнесени от болестта.

– Простете ми, че споменавам загубата си, кралице, но наскоро научих, че скърбите за изгубените си дъщери. Няма по-голяма трагедия от смъртта на дете. Моля се на Бог да утеши и вас, и краля.

– Благодаря, мосю Нострадамус – смених бързо темата, за да не се разплача. – Седнете, моля – посочих стола срещу моя и табуретката за крака, поставена специално за него. – Достатъчно страдания ви причиних. Настанете се удобно и ще ви кажа кога са родени децата.

– Изключително любезна сте, Ваше Величество.