Катерина де Медичи [bg]

Жана просъска гневно. Твърде зашеметена, Диан не издаде нито звук. Флеминг отметна злорадо глава.

Мосю Д'Юмие се втурна в главната зала, размахал диво ръце, все едно разгонва ято птици.

– Как смеете! Как смеете, мадам, да обиждате кралицата! Извинете се веднага!

Махнах на мадам Жонди да се погрижи за децата и се изправих. Улових Флеминг за лакътя и, следвана от Диан, я поведох към най-близката спалня.

Щом влязохме, прошепнах с неособено приятен глас:

– Проява на лош вкус е да се обсъждат подобни въпроси пред децата. Вие сте неомъжена и положението ви е единствено и само скандално.

Флеминг не трепна. Беше стройна като всички шотландци. Изгледа ме отвисоко и надменно.

– Говорите за скандал, а посещавате децата с бившата любовница на съпруга ви!

Бивша любовница... Диан ахна, вбесена от думите ѝ.

– Ще съжалявате за тази забележка – предупредих безизразно Флеминг. – Забранявам ви да споменавате за състоянието си пред децата. Иначе ще си имате работа с мен, а аз не съм толкова отстъпчива колкото Негово Величество.

– Мария, кралицата на Шотландия, ми е господарка, мадам. Отговарям само пред нея – отвърна невъзмутимо Флеминг.

Диан пристъпи напред и я зашлеви звучно, Флеминг изпищя и притисна с длан зачервената си буза.

– Простете ми, че избухнах, Ваше Величество – каза Диан, изпепелявайки с поглед стъписаната гувернантка. – Ала няма да търпя да се отнасят с толкова чудовищно безочие към кралицата ми!

– Извинена сте – отвърнах, впила очи в гувернантката. – Мадам Флеминг, имате право – поданица сте на кралица Мария Стюарт. Аз обаче съм ѝ настойница и следователно ваш работодател. Съветвам ви да не го забравяте.

Загърбих я и извиках мосю Д'Юмие, който се появи с угоднически поклон, Флеминг, просълзена от силната плесница на Диан, с език, настръхнал от шотландски ругатни, излезе бързо от стаята и тръгна към главната зала с децата.

– Мосю, погрижете се дамата да се прибере в покоите си и да не излиза оттам, докато не наредя.

– Веднага, веднага, Ваше Величество – кимна Д'Юмие и тримата се обърнахме към общата зала.

Водена от пъклено коварство, Флеминг се насочи към Мария и когато децата и кученцето се свиха уплашени, се разбесня и разплака пред нея. Отначало Мария прегръщаше и галеше кученцето, ала след като изслуша тирадата на Флеминг, замръзна неподвижна и лицето ѝ потъмня.

С Диан приближихме, следвайки на крачка мосю Д'Юмие. Гувернантката замълча, а Мария ни се намръщи.

– Как смеете! – възкликна тя с тих, разтреперан глас. – Мадам Дьо Поатие, как посмяхте да ударите госпожица Флеминг! Извинете ѝ се веднага.

– Не са необходими извинения – възразих строго. – Гувернантката ти я предизвика. Мадам Флеминг, оттеглете се в покоите си, докато ви извикам.

Мария настръхна.

– Няма да ходи никъде! Искам да остане тук!

Обходих с поглед сцената – разяреното момиче, хлипащата гувернантка, разхълцания от уплаха Франсоа, занемялата Елизабет.