Катерина де Медичи [bg]

Двайсет и шеста глава

След неприятностите в забавачката реших да отложа разговора с Анри. Вечерта го поканих в покоите си.

Той пристигна, подпрян на патерица. Явно мислеше, че го каня в леглото си въпреки произшествието. Затворих вратата, прегърнах го и отвърнах на целувката му. Миришеше на вино и лицето му червенееше – вероятно бе пил повече, за да притъпи болката в глезена.

Отдръпнах се и му казах:

– Анри, преди да се разсеем, имам и добра, и лоша новина.

Веднага се напрегна.

– Добре. Нека чуя първо лошата.

– Този път добрата е с предимство. Бременна съм, скъпи ми съпруже.

Изгарях от нетърпение да му съобщя, но същевременно ме глождеше колебание. Разбереше ли, че нося дете, Анри се оттегляше от брачното ложе, сякаш да подчертае, че връзката ни се свежда само до създаването на наследници.

Усмихна се и зъбите му просияха на фона на тъмната брада. Прегърна ме.

– Зарадвахте ме отново. И сте чудесна майка. В забавачката видях колко добре се държат децата.

Целуна ме дълго – разкикотих се, усетила гъделичкането на твърдата му брада, после отстъпих назад със сериозно лице.

– А сега лошата новина? – попита той.

– Да – кимнах. – Джанет Флеминг също е бременна.

Очите му се разшириха от изненада в мига, преди да ги сведе смутено, отпуснал ръце. Посочих му стол.

– Седнете, Анри. Трябва да поговорим.

– Как... Как разбра? От Диан?

– Не. Лично от мадам Флеминг.

Той зяпна.

– Каза ти го направо?

– Доста се е възгордяла.

– Надявах се никога да не разберете – поаленя той. – Постъпката ми не е похвална. Моля ви за прошка. Преди две седмици обещах на Диан, че вече няма да доближавам Джанет Флеминг. Спазих дадената дума.

– Не ви извиках да ви обвинявам, макар да разбирам сърдечната болка на мадам Дьо Поатие – продължих спокойно. – Моля ви по-скоро за помощ.

– Не сте ли ядосана? – той се втренчи в мен.

– Само наскърбена. Ала има по-важни въпроси от личното ми страдание и дори от мъката на Диан. Мадам Флеминг се гордее със състоянието си и не го крие от никого. Знаят го даже Мария и децата.

– Шегувате се – поклати смаяно глава той. – Не е за вярване, че се хвали на всеослушание. Сигурно сте се почувствали ужасно. Но сте толкова спокойна и търпелива...

Нещо в тона му ме накара да заподозра, че Диан не е реагирала толкова сговорчиво.

– Наложително е да я отпратите, Анри, поне докато се роди детето. Иначе ще постави в неловко положение и вас, и Мария, и семейство Гиз.

Той се взря замислено през прозореца.

– Мария няма да разреши. Привързана е към мадам Флеминг – рече най-сетне.

– Мария е дете – възразих. – Длъжна е да се съобразява с преценката ви.

След кратко колебание той кимна бавно, несигурно.

– Ще изпратя мадам Флеминг в провинцията. Ще уредя, разбира се, да се грижат добре за детето ѝ.