Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– Колко сте уплашена! – присмя ми се той. – Вълнувате се за нищо. Защо продължавате да вярвате в такива неща?
– Защото астрологията е като медицината, Анри дар от Бога в помощ на страдащите. Виждала съм доказателствата със собствените си очи.
Той изсумтя.
– Виновен е онзи зловещ магьосник, който ви следва като призрак. Защо се обграждате с такива хора? Няма нищо Божие у него, по-скоро изглежда, сякаш разговаря ежедневно с Дявола.
– Мосю Руджиери ми спаси живота във Флоренция – възразих разгорещено. – Даде ми талисман. Нямаше да оцелея без него.
– Щяхте да оцелеете и с него, и без него – поклати глава Анри. – Този мъж ви пълни главата със странни идеи. Намислил съм да го отпратя.
Зад стъклото на затворения френски прозорец към балкона цареше непрогледна нощ, ала аз се взрях в далечна точка в мрака.
– Когато бях малка – подхванах, – точно преди бунтовниците да ме заловят, Руджиери ми даде талисман за защита. – Анри понечи да ме прекъсне, но аз вдигнах ръка да го възпра. – Каза ми също, че никога няма да управлявам Флоренция, а ще замина за непозната страна и ще се омъжа за крал.
Не добавих как повярвах окончателно на Руджиери, след като призова духа на покойната ми майка и тя предсказа, че месер Силвестро ще ме спаси. Анри замълча, ала присви устни със зле прикрит скептицизъм.
– Той ми обясни и сънищата, които ме измъчваха по онова време – продължих. – Сънувам, че лежите окървавен и трябва да ви спася, но не знам как. Говорите ми на френски – от самото начало, още преди да науча езика. Познах ви от пръв поглед, защото вече бях виждала лицето ви.
– Катрин... – в тона на Анри долових и неверие, и смайване.
– Опитвам се... – замлъкнах разчувствана. – Цял живот се опитвам да разбера как да ви опазя. Бог ми е отредил тази задача. Не ми се подигравайте и не ме отблъсквайте.
– Катрин – повтори той, този път нежно. Усети какъв смут ме е обзел и улови ръката ми.
Сълзи потекоха по страните ми, ала гласът ми остана спокоен.
– Затова исках Руджиери да дойде във Франция – да ви спаси от злото, а не да донесе злочестина. Затова настоявам да разбера какво ви е написал Лука Горико. Бих дала живота си за вас, Анри.
Не казах: Вече убих заради теб.
Мълчахме дълго. Аз се борех да се овладея, а той ми държеше ръката.
– Щом присъствието му ви успокоява, гама да отпращаме мосю Руджиери – рече най-сетне. – Макар да не вярвам в методите му. – Извади сгънатото писмо от колана си и ми го подаде. – Понеже толкова отчаяно се стремите да ми помогнете, гама да го крия от вас.
Разгънах го с неприятен трепет.
" Ваше Величество,
Казвам се Лука Горико. Нейно Величество дона Катерина навярно ви е обяснила, че съставям хороскопи, за да определя съдбата на забележителни личности.
След като изучих звездите Ви, съм длъжен да ви предупредя да избягвате всякакви схватки в ограничени пространства. Дуелите и единоборствата са най-опасни и е възможно да доведат до смъртоносен удар в главата.
Опасността съществува постоянно, но ще се увеличи многократно след няколко години в резултат на неблагоприятен аспект на Меркурий спрямо Марс, когато последният минава през асцендента Ви – Лъв, кралския знак. Предупреждавам ви с надеждата познанието и предпазливостта да ви позволят да преживеете коварния период. Съвсем вероятно е, понеже проучванията ми разкриват, че сте преодолели без произшествия предишен период, криещ подобен риск.
Нека Бог ви благославя и ви води невредим през всички опасности. "
Няколко секунди се взирах в писмото, разгърнато в скута ми, преди да се обърна към Анри, който седеше до мен.
– Обещайте ми повече да не воювате – помолих го.
Той повдигна вежди.
– Ще воювам, разбира се. Длъжен съм да предвождам войниците си. Не прочетохте ли внимателно писмото? Битките не се водят в ограничени пространства и няма да предизвиквам никого на дуел.
Обзе ме същата мъчителна безпомощност, каквато изпитвах насън. Анри бе твърде близо, ала не бях в състояние да го задържа до себе си. И той – като мама, татко, леля Клариса и крал Франсоа – щеше да се изплъзне от живота и да се превърне в смътен спомен.
– Войната е непредвидима. Ами ако се озовете в сграда, изправен срещу един-единствен нападател? – настоях. – Изгубя ли ви...
– Катрин, току-що се намерихме след толкова години. Обещавам, че няма да ме изгубите. Не сега – прошепна утешително той.
– Тогава вземете талисман.
– Не ми трябват такива неща – поклати кротко глава той. – Ако Бог ви е изпратил да ме закриляте, Той ще ви чуе. Молете се за мен и това ще е достатъчно да се върна невредим у дома.