Катерина де Медичи [bg]

Докато Анри отделяше внимание на Бурбон, аз се наслаждавах на компанията на Жана. Тя помагаше на акушерката при раждането на дъщеря ми, която кръстих Маргьорит – в памет на майката на Жана. През трудните часове преди раждането на Марго – както започнахме да я наричаме всички – Жана ми призна, че е бременна.

Тъмнокосата ми, тъмноока Марго, упорита ранозрейка като майка си, се роди на тринайсети май 1553 година. Синът на Жана – Анри Наварски, кръстен така в чест на дядо си и на съпруга ми – се роди седем месеца по-късно, на тринайсети декември. Стоях до Жана, докато раждаше, както тя бе стояла до мен. Прегърнах плачещия ѝ новороден син и ме прониза остра обич, все едно е мое дете.

Още тогава повярвах, че двете деца са свързани от съдбата. Бащата на Жана почина година по-късно, завещавайки ѝ наварския трон, ала тя предпочете да остане във Франция, за да образова сина си. Малкият Анри – или Навара, както го наричахме понякога – отрасна в двореца и по цял ден играеше и учеше с децата ми. С Марго се привързаха силно един към друг.

Едва след дълги години щях да разбера колко сложно са преплетени всъщност съдбите им и колко дълбоко са обвързани с предстоящия кървав потоп.

Така отминаха още дванайсет години от брака ми. Докато ги живеех, ми се струваха трудни и смутни, ала хвърляйки поглед назад, разбирам колко сладостни и безметежни са били в сравнение с последвалото зло. Изпитвах дълбоко облекчение, че Анри се отказа да воюва, макар с император Карл да останаха врагове. Скоро след раждането на Марго нова кралица се възкачи на английския престол – Мария Тюдор, поборничка на католицизма, решена да прочисти страната си от пагубното влияние на протестантството. Вероятно би следвало да се радваме, ала когато Мария Тюдор се омъжи за крал Филип, обединявайки троновете на Англия и Испания в непобедим военен гигант, безпокойството ми нарасна.

Три години след раждането на Марго забременях отново. Коремът ми се изду до пръсване и не след дълго осъзнах, че нося повече от едно дете. Странен страх ме преследваше по време на бременността. Трудех се усърдно, за да забравя престъпленията си, ала споменът за тях започна да ме измъчва непоносимо. Едно стечение на обстоятелствата през последните дни от бременността ме угнети още по-дълбоко.

Анри продължи традицията на баща си да набавя екземпляр от всяка книга, отпечатана във Франция, а библиотекарите ми носеха по-интересните заглавия. Така ми попадна книгата "Пророчества", написана от Мишел дьо Нотрдам – Нострадамус на латински – лекар, прославил се като спасител на жертвите на чумата. Трудът на мосю Нострадамус се състоеше от стотици четиристишия, всяко съдържащо пророчество. Строфите бяха неясни, загадъчни. Разбирах малко от прочетеното, докато не стигнах до трийсет и петото четиристишие.

През една топла юнска вечер лежах в покоите си, подпряна на възглавници. Не си намирах място и не успявах да заспя, измъчена от тежкия корем и безмилостното ритане на два чифта крачета. Бях решила да родя в Шато дьо Блоа. В мрака влажният въздух се издигаше от река Jloapa, довявайки със себе си мирис на разложение. Крепях с мъка тежката книга върху корема си и вече бях на път да се откажа, ала обърнах листа и погледът ми попадна на следните стихове: