Катерина де Медичи [bg]

Децата ни посрещнаха с въодушевени възгласи. Почти на седем, Франсоа имаше изпъкнало чело и раздалечени, мътни очи; беше по-нисък от пет и половина годишната си сестра Елизабет – сладко, нежно дете. Двамата се втурнаха към мен, а дойката отиде да вземе невръстния Шарл от люлката му.

Осемгодишната Мария, малката шотландска кралица, остана настрани с предпазливо изражение – висока на ръст и с властни обноски, присъщи на далеч по-голяма възраст. Видеха ли я да играе с Франсоа, мнозина смятаха, че ги делят няколко години. През онзи ден косата ѝ бе сплетена на няколко плитки, увити нагоре и украсени с тъмни перли. Карираният шал върху раменете ѝ бе закопчан пред гърдите с кръгла сребърна брошка. Напомни ми как на нейната възраст копнеех да съм безгрижно дете и да изразявам свободно чувствата си, ала знаех, че животът ми виси на косъм, заплашен от хора, които ме мразят.

Приведох се да прегърна Франсоа и Елизабет, а Мария подвикна на Диан:

– Весела Коледа, мадам Дьо Поатие! Носите ли вести от скъпите ми чичовци?

– Яздят с краля, Ваше Величество, но след час ще дойдат при нас – усмихна се Диан.

– Добре. – Мария въздъхна и се приближи до мен за нежеланата целувка. – Честита Коледа, мадам!

– Честита Коледа, Мария! – отвърнах. Както винаги тя се смути, задето не използвам титлата ѝ, ала аз предпочитах да ѝ напомням, че още е дете и не е кралица на Франция.

Икономът на забавачката – мосю Д'Юмиер, се появи от една от детските стаи – дребен, чевръст мъж с изразителни жестове, той прекоси бързо залата и се поклони.

– Кралице, хиляди извинения, но получих съобщение, че Негово Величество е паднал от коня по време на лова. Уведомява ви, че той и братята Гиз ще закъснеят. Ще го прегледа лекар, макар да не е пострадал сериозно.

Лицето на Мария посърна. Горкият, запленен Франсоа се опита да я успокои. Запелтечи, както често се случваше, и заповтаря жалко първата буква от името ѝ:

– М... м... м... м...

Тя го накара да замълчи с целувка.

Постарах се да развлека децата с подаръците, Франсоа получи пръв своя – дървена сабя, копие на истинската на баща му с изрисувана златна дръжка. Дадох му строги напътствия да я използва внимателно, съзнавайки, че е въпрос на време да нарани неволно някого. Люлеещото се коте на Елизабет предизвика най-силен възторг и децата се счепкаха кой да го яхне пръв.

После дойде ред за подаръка на Мария. Жана държеше настрани големия дървен сандък с дупки отстрани, та децата да не чуят дращенето и трополенето. Когато пристъпи напред обаче, отвътре долетя скимтене и бледото лице на Мария грейна. Тя вдигна бързо капака на сандъка и освободи малкия черно-бял шпаньол.

Прегърна кученцето и ми се усмихна.

– Благодаря, благодаря! Може ли да го задържа тук?