Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Изрових инкрустирания със скъпоценни камъни тъмен колан от едно чекмедже на гардероба и го преметнах ниско върху ханша си.
— Значи, Илейн може да го отритне… а на Люсиен ще му е позволено да убие онзи, когото тя избере.
Рис най-сетне отмести очи от огледалото. Тъмният тоалет му стоеше съвършено, следваше всяка извивка на тялото му. Тази вечер беше без крила.
— Няма да му е позволено, не и в моите земи. Тук от много, много отдавна на елфите им е забранено да го правят. Още отпреди да се родя. В другите дворове не е така. На континента има места, където вярват, че елфата буквално принадлежи на другаря си. Не и тук. Илейн ще може да разчита на безусловната ни закрила, в случай че отхвърли връзката. Но тя завинаги ще си остане връзка, макар и слаба, и ще я преследва до края на живота й.
— Според теб двамата с Люсиен пасват ли си?
Извадих чифт сандали, чиито връзки се преплитаха чак до голите ми бедра, и пъхнах крака в тях, заемайки се с обуването им.
— Ти ги познаваш по-добре от мен. Но бих казал, че Люсиен е предан. И то ревностно предан.
— Азриел също.
— Азриел — отвърна Рис — е вглъбен в една и съща елфа от петстотин години насам.
— Нямаше ли връзката между тях да се е проявила, ако изобщо съществуваше?
Рис притвори очи.
— Според мен Азриел си задава същия въпрос още от деня, в който срещна Мор. — Той въздъхна, а аз приключих с единия сандал и започнах с другия. — Ще ми позволиш ли да те помоля нещо: не си играй на сватовница. Нека сами се справят.
Станах и сложих ръце на хълбоците си.
— Никога не бих се намесила в чужди работи!
Той просто вирна вежда — безмълвно предизвикателство. Веднага разбрах какво намеква.
Седнах със свит корем пред тоалетната масичка и се заех да сплитам косата си на корона около върха на главата ми.
Може би беше проява на страхливост, че не посмях да го попитам на глас, но вместо това казах по връзката:
Сбърках ли, че влязох в съзнанието на Люсиен?
Сама трябва да си отговориш.
Рис дойде при мен и ми подаде една фиба за коса. Аз я забих в плитката си.
Трябваше да се уверя, че няма намерение да я отвлече, да предаде доверието ни.
Той ми подаде още една фиба.
И успя ли да се увериш?
Действахме в унисон, прикрепяйки съвместно плитката ми.
Май да. И не само заради мислите му, а и… заради чувствата. Не долових зли намерения, нито подмолни планове.
Единствено загриженост. И… тъга. Копнеж. — Поклатих глава. — Да му кажа ли какво съм направила?
Рис прикрепи с фиба една трудно достижима част от косата ми.
Трябва да съобразиш дали чистата съвест си струва цената.
А цената беше колебливото доверие на Люсиен. Към мен, към това място.
Пресякох важна граница.
За да се увериш в безопасността на близък човек.
Не предполагах, че…
Гласът ми секна и поклатих глава.
Той улови рамото ми.
Какво не си предполагала?
Свих рамене, прегърбвайки се върху табуретката.
… че ще е толкова сложно. — Лицето ми пламна. — Съзнавам колко наивно звучи това, но…
Винаги е сложно. Правя го от векове, а не става по-лесно.
Поразместих с пръст излишните фиби по масичката пред мен.
Вече за втори път влизам в съзнанието му.
Тогава си обещай, че е последен, и готово.
Примигнах, вдигайки глава. Бях начервила устните си с толкова тъмночервено, че изглеждаше почти черно. Стиснах ги в тънка линия.
Стореното — сторено — поясни той. — Колкото и да се самообвиняваш, няма да го промениш. Ето, вече знаеш, че не ти харесва да пресичаш тази граница; просто не допускай повече същата грешка.