Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Как, по дяволите, съумя да го склониш?
Рис не отговори.
Рисанд.
Кеир се облегна назад в стола си.
— Не е достатъчно.
Ерис изсумтя, наливайки си чаша вино от гарафата в средата на масата.
— Бях забравил защо с такова облекчение приех разпада на последната ни спогодба.
Рис му стрелна предупредителен поглед. Ерис просто отпи голяма глътка.
— Какво искаш тогава, Кеир? — попита с престорена вежливост Рис.
Имах усещането, че ако Кеир отново намекнеше, че иска мен, щеше да се превърне в петно на стената.
И той явно имаше същото предчувствие. Затова рече просто:
— Искам да се отцепим. Да имаме наша собствена територия. Искам народът ми да се освободи от тази планина.
— Тук разполагате с всички удобства — обадих се най-сетне и аз. — А не са ви достатъчни?
Кеир също ме игнорира. Както несъмнено постъпваше с повечето жени в живота си.
— Пазиш тайни от нас, Велики господарю — продължи той с ненавистна усмивка, сключи ръце и ги отпусна върху съсипаната маса. Точно върху най-близката дълбока резка. — Винаги съм се питал къде отивате всички, когато не сте тук. Хиберн най-сетне отговори на въпроса ми, като нападна… как се казваше? Веларис. Да. Като нападна Веларис. Града на Звездната светлина.
Мор застина.
— Искам достъп до града — обяви Кеир. — За мен и двора ми.
— Не! — отсече Мор.
Думата отекна в колоните, стъклото, камъка.
Съгласна бях с нея. Мисълта Кеир и народът му да попаднат във Веларис… Да го опорочат с присъствието си, с омразата и тесногръдието си, с презрението и жестокостта си…
Рис не му отказа. Не потъпка желанието му.
Сигурно се шегуваш.
Рис не сваляше очи от Кеир, отговаряйки ми по връзката:
Очаквах го. Взел съм предпазни мерки.
Замислих се.
Срещата с губернаторите на Двореца… Имаше ли нещо общо с всичко това?
Да.
Рисанд заяви на Кеир:
— Ще поставя условия.
Мор отвори уста, но Азриел сложи белязаната си ръка върху нейната.
Тя я издърпа като опарена, сякаш обгорената му кожа подпали и нейната.
Студеното изражение на Азриел дори не потрепна от реакцията й. Ерис обаче се изкикоти тихо. И сенкопоецът впери в него лешникови очи, лъснали от ярост. Синът на Великия господар само му кимна.
— Искам неограничен достъп — настоя Кеир пред Рис.
— Няма да го получиш — отсече Рис. — Позволявам единствено ограничен престой на ограничен брой хора. С точни цифри ще говорим по-късно.
Мор впери умолителен поглед в Рис. Нейният град — мястото, което толкова обичаше…
Почти го чух. Пропукването, което щеше да отекне в кръга ни.
Кеир най-сетне благоволи да надзърне към Мор, доловил отчаянието и гнева й. И се усмихна.
Всъщност не държеше да се измъкне оттук.
Държеше само да си присвои нещо, което несъмнено бе разбрал, че дъщеря му обича.
И едва се стърпях да не изтръгна гръкляна му, когато каза:
— Добре.
Рис дори не се усмихна. Мор продължаваше да се взира в него със сбърчено в умолителна гримаса лице.
— Има още нещо — обадих се аз, изопвайки рамене. — Още едно искане от наша страна.
Кеир най-накрая склони да ми обърне внимание.
— Така ли?
— Нужно ми е огледалото Оуроборос — обявих, изпълвайки вените си с лед. — Незабавно.
Любопитство и изненада лумнаха в кафявите очи на Кеир. Очите на Мор.
— Кой ти каза, че е у мен? — попита тихо той.
— Има ли значение? Искам го.
— Знаеш ли изобщо какво представлява Оуроборос?
— Внимавай какъв тон й държиш, Кеир — предупреди го Рис.
Кеир се приведе напред, опирайки ръце на масата.
— Огледалото… — Той се засмя тихо. — Да го наречем сватбения ми подарък към вас. — Сетне додаде с подсладена отрова в гласа: — Вземете си го.
В поканата му нямаше точно заплаха, но…
— Какво имаш предвид?
Кеир стана на крака, подсмихвайки се като котка, държаща канарче в уста.
— За да вземете Оуроборос, да го наречете свое, първо трябва да погледнете в него. — Той се отправи към вратите, без дори да поиска разрешение. — А всеки дръзнал… или е загубил ума си, или е понесъл друга непоправима щета. Дори един-двама Велики господари, ако може да се вярва на легендата. — Той сви рамене. — Ваше е, стига да се осмелите да погледнете в него. — Кеир спря на прага, докато същият призрачен вятър му отваряше вратите. Чак тогава се обърна към Рис и почти поиска разрешение от него да напусне залата, обяснявайки: — Лорд Танатос отново има… неприятности с дъщеря си. Нужна му е помощта ми. — Рис само махна с ръка, сякаш не му беше предал града ни току-що. Кеир кимна към Ерис. — С теб ще трябва да си поприказваме. Скоро.