Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Мор се размърда в стола си. Азриел просто заби ледения си, всевиждащ поглед в Кеир.
— Няма да си единственият — отвърна студено Рис.
Кеир надзърна свъсено към обсидиановия полилей, изработен като венец от нощни цветя, в средата на всяко от които блещукаше сребриста елфическа светлина.
— Има много прилики между народа на Хиберн и моя. И двата са впримчени… в застой.
— Доколкото знам — намеси се Мор, — сте били свободни да вършите каквото си пожелаете векове наред. И по-дълго.
Кеир дори не надникна към нея, разпалвайки искра гняв в очите на Азриел с пренебрежението си.
— Да, но свободни ли сме наистина? Дори не притежаваме цялата планина. Не и с твоя дворец на върха й.
— Нека ти напомня, че цялата планина е моя — рече докачливо Рис.
— Точно този подход ме кара да възприемам угнетения хибернски народ като… наш събрат.
— Искаш двореца ли, Кеир? Твой е. — Рис кръстоса крака. — Не бях подозирал, че от толкова време копнееш за него.
По лицето на Кеир изплува почти змийска усмивка.
— Явно си отчаян да се сдобиеш с армията ми, Рисанд. — И отново онзи отровен поглед към Азриел. — Да не би наднормените прилепи да са се отпуснали?
— Ела да потренираш с тях — отвърна кротко Азриел — и сам ще разбереш.
През вековете на окаяното си съществувание Кеир определено бе усвоил изкуството на подигравателните усмивки.
И тази, с която сега дари Азриел, накара Мор да оголи зъби в смътната светлина. С огромни усилия се удържах да не направя същото.
— Не се и съмнявам — подхвана наново Рис с фасон на върховно отегчение, — че вече си решил каква цена да ми поискаш.
Кеир сведе очи надолу към масата — към мен. Аз дори не трепнах под вторачения му поглед.
— Така е.
Коремът ми се преобърна от изражението му, от думите му.
Тъмна сила затътна из залата, карайки обсидиановия полилей да задрънчи.
— Внимавай, Кеир.
Кеир само ми се усмихна. После и на Рис. Мор беше застинала на място.
— Какво си готов да ми предложиш в замяна на шанс за победа, Рисанд? Ти самият се превърна в курва на Амаранта. Ала би ли поискал същото от другарката си?
Не беше забравил как се отнесохме с него предишния път. Как го унижихме преди месеци.
А Рис… по лицето му в мрака, сгъстяващ се зад стола му, вилнееше всевечна, безпощадна смърт.
— Уговорката между прадедите ни ти дава правото да избираш как и кога да ми предоставиш армиите си. Но не и това да запазиш живота си, Кеир, когато ми дотегне присъствието ти.
Сякаш в потвърждение на това невидими нокти издраха дълбоки бразди в масата и острият писък на стъклото ме накара да изтръпна. Кеир пребледня от резките, спрели на сантиметри от него.
— Но предположих, че няма да ми окажеш помощ… доброволно — продължи Рис.
За пръв път виждах другаря си толкова спокоен. Не, не беше спокоен, а изпълнен с леден гняв.
Същият, който понякога разпознавах в очите на Азриел.
Рис щракна с пръсти и нареди незнайно на кого:
— Доведете го!
Призрачен вятър отвори вратите.
Недоумявах накъде да погледна първо, когато един слуга въведе високия елф в залата.
Към Мор, чието лице побеля от ужас. Към Азриел, който се пресегна към кинжала си — Изповедника, — застанал нащрек, съсредоточен, но не и изненадан. Ни най-малко.
Или към Ерис, наследника на Двора на Есента, който влезе в залата.
Глава 26
Ето за кого е бил празният стол.
А Рис…
Той остана отпуснат в своя, отпивайки от виното.
— Добре дошъл отново, Ерис — провлачи той. — Минаха… колко… пет века, откакто последно си стъпвал тук?
Мор плъзна очи към Рис. Разочарование и — болка. Да, в дълбините им просветна болка.
Задето не ни беше предупредил. Заради тази… изненада.
Докато се чудех дали успявам да имитирам хладнокръвие по-добре от приятелката си, Ерис зае свободното място на масата, без дори да кимне на Кеир, който го наблюдаваше предпазливо.
— Наистина мина доста време.
Беше се възстановил след онзи ден на леда — от раната в корема, която Касиан му беше причинил, нямаше и следа. Разпуснатата му червеникава коса се разстилаше като завеса по изискания му кобалтовосин жакет.
Каква работа има той тук? — изстрелях по връзката, без да крия яростта си.
Да подсигури съгласието на Кеир — беше единственият отговор на Рис.
Стегнати, насечени думи. Сдържани.
Като че още обуздаваше пълната мощ на гнева си.
Около раменете на Азриел се виеха сенки и шепнеха в ухото му, докато се взираше презрително в Ерис.
— Някога искаше да изградиш връзки с Есента, Кеир — продължи Рис, слагайки бокала си с вино на масата. — Е, това е шансът ти. Ерис е готов да ти предложи официален съюз. В замяна на помощта ти във войната.