Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
За един дълъг момент изражението на Илейн остана непроменено, но очите й сякаш се избистриха малко.
— Люсиен — промълви накрая и той стисна чашата си, за да не изтръпне при звука на името си, отронващ се от нейната уста. — Сестра ми ми е разказвала за теб. Неин приятел си.
— Да.
Илейн примигна бавно.
— Беше в Хиберн.
— Да.
Само толкова съумя да изрече.
— И ни предаде.
Прииска му се да го бутне през прозореца, намиращ се зад нея.
— Беше… беше грешка.
Очите й изстинаха.
— Щях да се венчая след няколко дни.
Той опита да пребори нажежения гняв, нерационалния подтик да издири мъжа, нарекъл я своя, и да го разкъса на парчета. Вместо това прошепна дрезгаво:
— Знам. Съжалявам.
Тя не го обичаше, не го желаеше, не се нуждаеше от него. Щеше да се венчае за друг.
За простосмъртен. Макар че вече беше невъзможно.
Тя извърна поглед към прозорците.
— Чувам сърцето ти — продума тихо.
Той не знаеше какво да отвърне, затова си замълча, изпивайки чая до дъно, въпреки че опари устата му.
— В съня си — продължи тихо Илейн — чувам през камъка как сърцето ти бие. — Тя килна глава, сякаш градът, ширнал се под нея, криеше някакъв отговор за нея. — Ти чуваш ли моето?
Той недоумяваше дали наистина го пита, но все пак отговори:
— Не, милейди. Не го чувам.
Кльощавите й рамене като че ли се свиха.
— Никой не го чува. Никой не ме поглеждаше, не и истински. — Плетеница от думи. Гласът й притихна до напрегнат шепот. — Само той. Той ме виждаше. Но край.
Тя погали с палец желязната халка на пръста си.
Халка от друг, поредният знак, че е чужда…
Достатъчно чух. Достатъчно научих. Излязох от съзнанието на Люсиен.
Неста ме зяпаше смаяно, а лицето й пребледняваше все повече с всяка дума помежду им.
— Влизала ли си някога в моята…
— Не — отвърнах дрезгаво.
Не исках да питам как е разбрала какво върша. Просто свалих щита покрай нас и тръгнах към читалнята.
Люсиен, несъмнено чул стъпките ни, се изчерви, забелязвайки двете ни с Неста. Изобщо не подозираше, че съм влизала в съзнанието му, че съм тършувала из него като същински разбойник. Прилоша ми от мисълта.
По-голямата ми сестра му нареди:
— Излез.
Стрелнах предупредителен поглед на Неста, но Люсиен стана.
— Дойдох да си взема книга.
— Е, намери си, сега напусни.
Илейн продължи да рее поглед през прозореца, сякаш не чуваше нищо — или не я интересуваше.
Люсиен се запъти не към рафтовете с книги, а към отворените врати. Щом ги достигна, спря и каза на двете ни с Неста:
— Нужен й е свеж въздух.
— Ние решаваме какво й е нужно.
Можех да се закълна, че рубиненочервената му коса просветна като разтопен метал от гнева, изригнал в него. Той обаче смогна да го укроти и просто впи червеникавокафявото си око в мен.
— Заведи я да види морето. Заведи я в някоя градина. Просто я изведи от тая къща за час-два.
Сетне си тръгна.
Обърнах се към сестрите си. И двете бяха затворнички тук, толкова високо над света.
— Още сега се пренасяте в градската къща — заявих.
Люсиен спря в смътноосветения коридор пред отворените врати.
Неста, за мое изумление, не възрази.
* * *
Не възрази и Рис, когато му изпратих заповедта си по връзката ни с молба тримата с Касиан и Азриел да помогнат. Вместо това другарят ми просто обеща да осигури две стаи на сестрите ми на нашия етаж, от другата страна на стълбището. И трета за Люсиен — от нашата страна на коридора. На достатъчно разстояние от Илейн.
Половин час по-късно Азриел пренесе Илейн на долния етаж. Сестра ми просто стоеше безмълвна и неадекватна в ръцете му.
Неста изглеждаше готова да скочи от балкона, вместо да позволи на Касиан, вече облечен и въоръжен за охранителния си пост в градската къща вечерта, да я вдигне на ръце, ето защо побутнах нея към Рис, Люсиен — към Касиан, а аз реших да летя самостоятелно.