Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Устните ми, които бях оцветила в тъмно, тъмночервено, се разтвориха в ленива усмивка. Пипала от чужда сила запълзяха към подиума, но не дръзнаха да прехвърлят първото стъпало. Проучваха моята сила. Ала не се доближиха повече, за да не ядосат Рисанд.
Дадох им разрешение да допълзят по-близо, да ме подушат, обръщайки се към Рис и към тройната зала.
— Не смяташ ли, любов моя, че вече може да станат?
Рис се усмихна първо на мен, сетне и на тълпата.
— Станете.
Те се подчиниха. А няколко от пипалата се осмелиха да изкачат първото стъпало.
Тогава атакувах.
Сред шепота в залата се извисиха три стона, когато магията ми прикова с остри, хищни нокти любопитните сили. Впи ги надълбоко в тях. Като котка, спипала птиче. Няколко.
— Искате ли си ги обратно? — попитах тихо цялата зала.
В подножието на подиума Кеир хвърли укорителен поглед през рамо и сребърната диадема върху златистата му коса проблесна от движението. Някой изскимтя от дъното на помещението.
— Не са ли ви учили — измърка на публиката си Рис, — че не е учтиво да докосвате дама без нейно позволение?
В отговор вкопчих тъмните си нокти още по-надълбоко и магията на онези, дръзнали да ме изпитат, се загърчи под тях.
— Дръжте се прилично — изчуруликах вежливо на придворните.
И освободих пипалата.
На три места в залата последва раздвижване. Някой директно се ответря, бягайки от местопрестъплението. Друг припадна. А трети сграбчи разтреперан човека до себе си. Запомних и трите лица.
Амрен и Неста доближиха подиума. Сестра ми се взираше в мен, сякаш за пръв път ме виждаше. Въпреки това не посмях да сваля маската си на саркастично хладнокръвие. Не посмях да попитам дали щитовете й са вдигнати — дали някой не бе опитал да изпробва и нея. Собственото й царствено изражение не издаваше нищо.
Амрен се поклони на Рис, след това и на мен.
— Позволете да се оттеглим, Велики господарю.
Рис махна лениво с ръка.
— Вървете. Забавлявайте се. — После кимна към публиката си. — Храна и музика. Веднага!
Подчиниха му се. На момента.
Сестра ми и Амрен изчезнаха, преди тълпата да се раздвижи; минаха през гигантските порти и потънаха в сумрака отвъд. За да си поиграят с магическите съкровища наоколо, за да се поупражнява Неста за момента, в който Амрен откриеше начин да поправи стената.
Няколко глави се завъртяха след тях — и бързо се извърнаха обратно, когато Амрен ги забеляза.
Показа им малка част от страшилището в себе си.
Още не й бяхме разказали за Резбаря, за посещението ни в Затвора. Нещо като чувство за вина се сви в стомаха ми. Но май трябваше да свиквам с него.
Рис привика Кеир с пръст и нареди:
— Искам те в съвещателната зала след десет минути.
Кеир присви очи, а елфата до него остана със сведена глава — същинско олицетворение на раболепието. В каквото се е предполагало, че ще се превърне и самата Мор.
Приятелката ми наистина наблюдаваше родителите си с хладно безразличие на лице. Азриел стоеше на една стъпка разстояние от нея, следейки всичко.
Докато се мъчех да запазя незаинтересован, равнодушен вид, Рис ми подаде ръка и двамата станахме заедно от трона. Сетне се впуснахме в разговори за война.
* * *
Съвещателната зала на Изсечения град почти не отстъпваше по размери на тройната. Изваяна бе от същата тъмна скала, с колони от същите преплетени зверове.
Под високия сводест таван гигантска маса от черно стъкло разделяше помещението надве, досущ като светкавица. Ъглите й бяха издължени и нащърбени. И остри като бръсначи.
Рис седна на челното място. Аз заех отсрещното. Азриел и Мор се настаниха от едната страна на масата, а Кеир си избра стол от другата.
Този до него остана празен.
Рис се облегна назад в своя, разклащайки виното, налято преди малко от слуга с каменно лице. Едва се сдържах да не благодаря на елфа, който напълни моя бокал.
Тук обаче не благодарях на никого.
Тук вземах своето, без да отвръщам с благодарност или извинения.
— Знам защо сте дошли — обяви Кеир без всякакви предисловия.
— Така ли? — вдигна грациозно вежда Рис.
Кеир ни измери с видима неприязън.
— Хиберн напада. А легионите ти… — той се ухили презрително на Азриел, представител на илирианците, — … се събират. — Кеир сключи дълги пръсти и ги отпусна върху тъмното стъкло. — Ще поискаш Мраконосците ми да се присъединят към армията ти.
Рис отпи от виното си.
— Е, поне ми спести усилията да ти поднасям въпроса деликатно.
Кеир впери взор в него.
— Да си призная, чувствам… съпричастност към каузата на Хиберн.