Двор от крила и разруха

Какво си направил?

Той вирна вежди. Безмълвно упътих Неста към тоалетната под стълбището и тя потъна в нея, затръшвайки вратата след себе си.

Аз ли? — Рис се облегна на най-долната част на парапета. — Сестра ти ме обвини, че умишлено съм летял бавно. Затова полетях бързо.

Касиан и Люсиен също се появиха. Никой от двамата не поглеждаше другия. Вниманието на Люсиен веднага се устреми към задния коридор и ноздрите му се разшириха, долавяйки накъде е тръгнала Илейн. И с кого.

От гърдите му се разнесе дълбоко ръмжене…

— Успокой се — каза Рис. — Азриел не е от съблазнителите.

Люсиен го поряза с поглед.

За радост или не — звуците от повръщането на Неста изпълниха тишината. Касиан зяпна другаря ми.

— Какво си сторил?

— И аз го попитах същото нещо — скръстих ръце. — Отговори ми, че „летял бързо“.

Неста повърна отново, а след това настана тишина.

Касиан въздъхна към тавана.

— Повече никога няма да се съгласи да лети.

Дръжката на вратата се завъртя и двамата с Касиан се престорихме, че не сме я слушали как повръща. Лицето й още зеленееше, но… Очите й горяха.

Нямаше как да опиша с думи пламъка в тях — дори с четка и бои вероятно бих се провалила.

Очите й си останаха със същия синкавосив цвят като моите. Но някак… Разтопена руда — само това ми идваше наум. Запален живак.

Тя направи крачка към нас, съсредоточила цялото си внимание в Рис.

Касиан излезе небрежно на пътя й, свил плътно крила. Стъпи здраво на килима с разтворени крака. Бойна позиция — небрежна, но… Сифоните му просветваха.

— Само да те предупредя — провлачи насреща й генералът, — че последния път, като се сбих в тази къща, ме изритаха оттук за цял месец.

Горящият поглед на Неста се плъзна към него, все така разярен, но и с нотка на изумление.

Той просто продължи:

— Амрен беше виновна, разбира се, ама никой не ми повярва. И никой не посмя да изгони нея.

Сестра ми примигна бавно.

Но огненият, разтапящ поглед стана някак простосмъртен. Доколкото това беше възможно за нас.

И докато Люсиен не попита:

— Какво си ти?

Касиан като че ли не смееше да откъсне очи от Неста. Сестра ми обаче бавно плъзна поглед към Люсиен.

— Принудих го да ми върне нещо — отговори тя с ужасяващо спокойствие. Котелът. Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. Погледът на Неста отскочи към килима, а сетне към една точка от стената. — Искам да отида в стаята си.

Отне ми малко време да си дам сметка, че го бе изрекла на мен. Покашлях се.

— Нагоре по стълбите, вдясно. Втората врата. Или третата. Ти си избери стая. Другата е за Илейн. Трябва да тръгнем след… — Присвих очи към часовника във всекидневната. — Два часа.

Лекото кимване беше единствената й благодарност.

Наблюдавахме я как се изкачва по стълбището, влачейки след себе си лавандуловата си рокля, прихванала с едната си слаба ръка парапета.