Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Наближаваме ли вече?
— Скоро, много скоро — отвърна Ром. За нещастие, той повтаряше същото от известно време насам.
— Този вход — замисли се отново Фалстад. — Кажи пак къде е?
— Тунелът излиза на едно място, откъдето някога изнасяхме изкопаното злато. Може дори да видим някои от старите транспортни ленти, ако орките не са ги претопили за оръжия.
— И по този път ще можем да влезем вътре?
— Да. Ще можете да продължите по стария път, дори и лентите да ги няма. Все пак там има охрана, така че няма да бъде съвсем лесно.
Верееса обмисли чутото.
— Ти спомена и за дракони. На каква височина летят?
— Не дракони в небесата, лейди Верееса. На земята са.
— На земята? — изсумтя Фалстад.
— Да, онези, които са с наранени крила или не могат да носят ездач. Трябва да има два от тази страна на планината.
— На земята… — промърмори джуджето от Еъри Пийкс. — Т’ва ще бъде различна битка…
Ром внезапно спря и посочи напред.
— Ето го, лейди Верееса! Отворът!
Рейнджърът присви очи, но дори със своето изключително нощно зрение не можа да различи нищо.
Но Фалстад явно го бе видял:
— Ужасно е малък! Ще ни бъде доста тясно.
— Да, твърде тесен е за орките, а те смятат, че е твърде тесен и за нас. Но си има трик.
Верееса така и не успя да види предполагаемия отвор и се задоволи да последва джуджетата. Едва когато бяха стигнали почти до края на задънения коридор, тя започна да различава мъждивата светлинка, процеждаща се отвън. Пристъпвайки по-близо, елфата с разочарование забеляза една цепнатина, която беше широка едва колкото да промуши меча си.
Тя погледна надолу към водача на джуджетата от хълмовете.
— И какъв е трикът, за който спомена?
— Ако преместиш тези камъни, внимателно поставени от нас, ще се отвори достатъчно голям процеп. Но до тях не можеш да стигнеш от външната страна! Оттам скалата изглежда цяла. А разширяването на отвора би отнело на орките повече време, отколкото биха искали да посветят на тази задача!
— Но все пак те знаят, че вие се криете в тези тунели, не е ли така?
Лицето на Ром стана намусено.
— Да, но не се страхуват от нас, докато драконите вардят този подстъп. Пътят, по който трябва да минете, е доста опасен, както сама можеш да видиш. Вбесява ме мисълта, че сме толкова близо, а не можем да се отървем от тези прокълнати нашественици…
Незнайно защо на Верееса й се стори, че водачът на джуджетата не й казва всичко. Думите му може и да бяха верни донякъде, но имаше някаква друга причина неговите хора да не ползват маршрута по-често. Дали в миналото не се бе случило нещо, което да ги накара да се страхуват от това място? Или тук наистина бе толкова опасно?
И ако опасността бе толкова голяма, наистина ли елфата искаше да поеме такъв риск?
Тя вече се бе обвързала. Ако не заради Ронин, то поне за да допринесе за края на тази нескончаема война… Но Верееса все още таеше надеждата, че може да открие магьосника жив.
— Трябва да тръгваме. Има ли специален ред, по който трябва да махаме камъните?
Ром примигна.
— Лейди елф, трябва да изчакате до мръкнало! Иначе драконите ще ви видят толкова сигурно, колкото сега ви виждам аз!
— Но ние не можем да чакаме толкова дълго! — Верееса нямаше представа колко часа са изминали, откакто двамата с Фалстад бяха пленени от троловете, но това едва ли се бе случило отдавна.
— Само час и малко отгоре, лейди Верееса! Нима животът ви не струва повече?
Толкова ли късно бе станало? Изгледа Фалстад в почуда.
— Беше в несвяст доста дълго време — отвърна той на безмълвния й въпрос. — За кратко дори помислих, че си мъртва.
Елфата се опита да се успокои.
— Много добре. Да почакаме тогава.
— Добре! — Водачът на джуджетата от хълмовете плесна с ръце. — Така ще имаме време да хапнем и да отморим!
Верееса се чувстваше прекалено напрегната, за да мисли за храна, но все пак прие скромната вечеря, която й предложи Гимел малко по-късно. Той се погрижи всеки да получи равен дял от провизиите. След като взе своята част, Ром се отдалечи бавно, обяснявайки, че иска да провери дали троловете не са се появили в някои от страничните тунели, покрай които бяха минали по-рано.
Фалстад яде с апетит, очевидно въодушевен от сушените меса и плодове. Верееса дъвчеше с по-малък ентусиазъм, тъй като храната, приготвяна от джуджетата, не се славеше с превъзходните си вкусови качества. Разбираше, че месото е опушено, за да се запази по-дълго време, и дори бе удивена как някой бе успял да намери плодове в тази неприветлива земя. Въпреки това нейният изтънчен вкус се възмущаваше. Но храната поне бе питателна, а рейнджърът знаеше, че щеше да има нужда от енергия.