Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Магьосникът се намръщи, чудейки се какви ли са способностите на голема. Имаше само един начин да разбере — в края на краищата заклинателят трябваше да се измъкне оттук.
Опитвайки се да не обръща внимание на болката, Ронин започна да движи възможно най-незабележимо останалите си здрави пръсти в една магия, която, както се надяваше той, щеше да го отърве от чудовищния пазач…
С удивителна бързина огненият голем посегна напред и хвана осакатената ръка на Ронин. Изгарящ огън заля човека — но това беше огън, който гореше в самата му душа. Започна да крещи. Вика дълго и силно, докато накрая вече нямаше сили.
Едва запазваше съзнание, главата му се отпусна напред, а той се молеше огънят или да изгасне, или да го погълне окончателно.
Най-сетне големът отдръпна ръката си от неговата. Пламъците се стопиха. Дишайки учестено, Ронин успя да вдигне глава и да погледне към ужасяващия си пазач. Грозната имитация на лице отвърна на погледа му с пълно безразличие към мъченията, на които току-що бе подложила жертвата си.
— Проклет… проклет да си…
Зад голема едно познато кискане изправи космите по тила на магьосника.
— Непослушко, непослушко! — проговори пискливият гласец. — Който си играе с огъня, се изгаря! Който си играе с огъня, се изгаря!
Ронин наклони глава на една страна — отначало внимателно, след това по-смело, когато видя, че чудовищният му пазач не реагира. Близо до входа стоеше жилестият гоблин, когото Некрос бе нарекъл Крил. Същият, за когото Ронин знаеше, че служи и на Детуинг.
Всъщност сега Крил открито носеше медальона с черния кристал. Магьосникът се удиви на дързостта му. Несъмнено Некрос би се зачудил защо неговият любимец продължава да държи талисмана на Ронин.
Крил забеляза накъде е насочен погледът му.
— Господарят Некрос въобще не те видя да го носиш, човеко, а и ние, гоблините, непрекъснато си намираме такива украшения!
Все пак това едва ли бе всичко.
— Освен това той е твърде зает, за да забележи, нали?
— Умно, човеко, умно! А и да му кажеш, той няма да те чуе! Горкият господар Некрос, има си толкова много грижи! Да преместиш драконите и яйцата е сериозна работа, да знаеш!
Големът въобще не реагира на присъствието на Крил, което не бе изненада за Ронин. Освен ако гоблинът не се опиташе да освободи затворника, пазачът щеше да остави Крил на мира.
— Значи ти служиш на Детуинг…
Съществото се намръщи за миг.
— Неговите заповеди изпълнявам… да. От много, много време насам…
— Защо си дошъл тук? Нали вече изпълних целите на господаря ти? А той ме направи на глупак…
Незнайно защо, това изказване отново развесели Крил. С още по-зъбата усмивка той отвърна:
— По-голям глупак никога не е съществувал, защото ти бе изигран не само от черния лорд. Аз също те използвах, човеко!
Ронин не можеше да повярва на ушите си.
— Как се случи това? По какъв начин си ме използвал?
— Почти по същия, по който ни използва черният лорд, който смята гоблините за толкова низши, та да му робуват, без дори да помислят за себе си! — В думите на Крил се долавяше горчивина. — Но аз служих достатъчно, да, достатъчно!
Ронин се намръщи. Наистина ли дребното откачено същество имаше предвид това, за което си мислеше магьосникът?
— Ти възнамеряваш да предадеш дори дракона? Как?
Грозният гоблин заподскача от радост.
— Горкият господар Некрос е в толкова тежко положение! Дракони да мести, яйца да мести, вонящи орки да командва! Малко време му остава за мислене, ако това въобще може да се очаква от него! Можеше и да размисли повече, но сега, след като Алиансът несъмнено нахлува от запад, няма никакво време! Трябва да действа! Трябва да се прояви като орк, нали знаеш!
— Говориш пълни безсмислици…
— Глупак! — Гоблинът се засмя наново и повдигна медальона. — Ти ми донесе това! Счупено при залавянето ти, както несъмнено смята лорд Детуинг!
Пред погледа на затворника Крил започна да изчопля камъка в средата. След кратко усилие кристалът излезе и падна в жилестата ръка на гоблина. Той го вдигна, за да го види Ронин.
— А с това — няма вече Детуинг…