Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин мислеше бързо, опитвайки се да пренебрегне болката. Вече бе казал на своя мъчител истината, но това явно не бе задоволило орка. Какво желаеше да чуе този Некрос? Че неговата планина е била нападната от цяла армия? Дали това щеше да му се понрави повече?
Разбира се, подобна лъжа можеше да помогне на Ронин да оцелее, докато открие някакъв начин за бягство. Все още не знаеше какво се бе случило. Въпреки цялата му предпазливост все пак Детуинг го бе надхитрил. Очевидно драконът бе искал магьосникът да бъде разкрит. Това изглеждаше също толкова нелогично, колкото и явното желание на Некрос да научи, че неприятелски войници се разхождат из крепостта му!
Ронин можеше да се тревожи за мрачните планове на Детуинг и по-късно. Засега животът му бе на първо място.
— Не! Не, моля ви… другите… Не знам къде са… ние се разделихме…
— Разделили сте се? Не го вярвам! Дошли сте за кралицата на драконите! Това е целта ви, магьоснико! Знам го! — Некрос се наведе напред, а зловонният му дъх заплашваше да прати Ронин отново в безсъзнание. — Моите шпиони са чули! Ти си чул, нали, Крил?
— О, да, о, да, господарю Некрос! Аз чух всичко!
Ронин се опита да погледне зад орка, обаче Некрос му пречеше да види изреклия тези думи. Но самият глас говореше достатъчно за самоличността на шпионина — този Крил несъмнено бе гоблинът, когото бе чул в тунелите.
— Пак те питам, човеко, вие сте дошли за дракона, не е ли така?
— Ние се раз…
Некрос го удари през лицето, оставяйки кървава диря край устата на Ронин.
— Ей сега ще ти счупя още един пръст! Вие сте дошли да освободите дракона, преди вашите армии да достигнат Грим Батол! Вие сте решили, че хаосът ще работи във ваша полза, така ли?
Този път Ронин си бе научил урока.
— Да… ние дойдохме за това.
— Ти каза „ние“! Това е за втори път! — Главният орк се отпусна назад триумфално. Чак сега раненият магьосник забеляза сакатия крак на Некрос. Не бе чудно, че този жесток орк бе начело на люпилнята за дракони, вместо да командва някоя свирепа бойна група.
— Виждаш ли, велики Некрос? Грим Батол вече не е безопасно място, мой славни командире! — включи се и пискливият глас на гоблина. — Кой знае още колко врагове дебнат сред неизброимите му тунели? Кой знае колко скоро армиите на Алианса ще тръгнат към теб… начело с черния? Колко жалко, че почти всичките ти дракони са край Дън Алгаз! Ти не би могъл да защитаваш планината с толкова малко от тях! По-добре врагът да не ни завари тук, отколкото да похабим толкова ценни…
— Кажи ми нещо, което да не знам, дребна отрепка такава! — Оркът забоде един тлъст пръст в гърдите на Ронин. — Е, вие дойдохте твърде късно! Няма да получите нито дракона, нито нейните малки, човеко! Некрос е помислил за това преди всички вас!
— Аз не…
Още един удар. Единствената полза от силната болка в лицето на пребития магьосник бе, че тя намали агонията в счупения му пръст.
— Можете да вземете Грим Батол, човеко, не че ще имате някаква полза от него! Дано всичко това се срути отгоре ви!
— Некрос… трябва… да спреш тази лудост!
Ронин рязко вдигна глава нагоре. Той позна този глас, въпреки че го бе чувал само веднъж.
Неговите пазачи също се извърнаха достатъчно, за да може да види огромната люспеста фигура, зловещо окована с вериги и скоби. Алекстраза, великата кралица на драконите, дори не можеше да помръдне. Нейните крайници, опашка, крила и шия бяха приковани неподвижно. Тя можеше да движи единствено гигантските си челюсти, но само колкото да яде и да говори с мъка.
Пленът не й се бе отразил добре. Ронин бе виждал дракони и преди, най-вече червени, и всички те имаха люспи с металически блясък. Люспите на Алекстраза бяха станали матови, избледнели и на много места изглеждаха разхлабени. А очите й бяха изгубили блясъка си, освен това в тях се четеше невероятна умора.
Можеше само да си представя колко й е било тежко да бъде затворничка, принудена да ражда малки, които нейните тъмничари обучаваха да служат на една жестока кауза. Най-вероятно — без да ги зърва никога, защото й биваха отнемани още в яйцата си. Може би тя дори съжаляваше за животите, погубени от смъртоносното й потомство…
— Не съм ти разрешавал да говориш, влечуго — изръмжа Некрос. Той бръкна в една кесия на пояса си и стисна нещо.
Кожата на Ронин настръхна, когато той усети пробуждането на магическа сила с изумителни мащаби. Не разбра какво направи оркът, но кралицата на драконите изрева с такава болка, че всички с изключение на Некрос застинаха като поразени.