Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
А без други дракони, които да задържат силите на Алианса от север, остатъците от Ордата щяха най-накрая да се предадат.
Подобна армия можеше да бъде събрана и изпратена от запад, ако не беше липсата на сътрудничество от страна на водачите в Алианса. Повечето от тях смятаха, че Каз Модан скоро ще падне и не намираха за нужно да поемат допълнителния риск на подобен поход. Крас не можеше да повярва, че те няма да използват атака на два фронта, за да избавят най-накрая света от оркската заплаха. Това за пореден път доказваше късогледото мислене на по-младите раси. Първоначално той се беше опитал да убеди Кирин Тор да подтикнат към действия своите съюзници. Но след като влиянието на магьосническата общност над крал Теренас бе започнало да се топи, собствените му събратя от съвета бяха по-заети със задачата да спасят остатъците от позициите си в Алианса.
Затова Крас се бе решил на един отчаян блъф, разчитайки на параноята, присъща на оркските вождове. Искаше да ги накара да повярват, че нашествието е започнало. Дори се погрижи да получат доказателства, които да потвърдят слуховете, разпръснати от неговите агенти. Надяваше се, че ще извършат немислимото.
Надяваше се, че ще изоставят своята планинска крепост и ще преместят на север люпилнята за дракони заедно с Алекстраза.
В началото това бе просто един отчаян ход, но за удивление дори на Крас планът беше постигнал изумителен успех. Комендантът на Грим Батол, някой си Некрос Скълкръшър, бе започнал да става все по-убеден, че дните на орките в планинската крепост са преброени. Налудничавите слухове бяха придобили собствен живот и се бяха раздули отвъд очакванията на магьосника.
А сега орките имаха сигурно доказателство в лицето на Ронин. Младият заклинател бе изиграл своята роля. Той бе доказал на Некрос, че в наглед непревземаемата крепост може да се проникне съвсем спокойно, особено чрез магия. Оркският командир със сигурност вече бе дал заповед за напускане на Грим Батол.
Да, Ронин бе изиграл ролята си отлично, но Крас знаеше, че никога няма да си прости начина, по който го бе използвал. Какво щеше да си помислила любимата му кралица за него, когато научеше истината? От всички дракони точно Алекстраза най-много обичаше по-младите раси. Те са децата на бъдещето, бе казала някога тя.
— Трябваше да го направя — изсъска Крас.
Но дори видението в езерцето да бе имало за цел да му припомни съдбата на неговата пионка, то послужи и като тласък за магьосника. Трябваше да научи повече.
Свеждайки се над водата, Крас затвори очи и се съсредоточи. Бе минало доста време, откакто за последен път се бе свързвал с един от най-полезните си агенти. Ако все още бе жив, той несъмнено знаеше какво се случва около планината. Представи си образа на този, с когото искаше да разговаря, и посегна към него със съзнанието си, използвайки цялата си сила, за да отвори връзката, която двамата споделяха.
„Чуй гласа ми… крайно важно е да поговорим… денят може би настъпи най-накрая, мой търпеливи приятелю, денят на свободата и изкуплението… чуй ме, Ром…“
Шестнадесет
— Вдигнете го — изгрухтя животински глас.
Яки ръце грубо хванаха замаяния Ронин под мишниците и го изправиха на крака. Някой плисна студена вода в лицето му и това го върна в съзнание.
— Ръката му. Тази. — Един от онези, които държаха магьосника, повдигна лявата му ръка. Някой я стисна, хвана кутрето му…
Ронин извика, когато костта се счупи. Разтваряйки широко очи, той видя пред себе си жестокото лице на един възрастен орк, покрито с белези от годините битки. Изражението му не показваше и намек за удоволствие от болката, която бе причинил на човека, а по-скоро леко нетърпение, сякаш тъмничарят би предпочел да е другаде и да се занимава с по-важни дела.
— Човеко. — Думата прозвуча като проклятие. — Ще ти дам само една възможност да живееш. Къде са останалите от групата ти?
— Не съм… — Ронин се закашля. Болката от счупения пръст продължаваше да го изгаря. — Сам съм.
— За глупак ли ме мислиш? — изгрухтя водачът. — На глупак ли ти прилича Некрос? Колко пръсти остават, а? — Той подръпна пръста в съседство до счупения. — Много кости има в тялото. Много кости, които да бъдат счупени!