Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Но въпреки агонията Алекстраза продължи да говори:
— Ти… губиш сили и… време, Некрос! Ти се бориш за кауза… която вече е… изгубена!
Простенвайки, тя притвори очи. Дишането й, толкова учестено преди миг, постепенно започна да възвръща нормалния си ритъм.
— Само Зулухед може да ми заповядва, влечуго такова — измърмори еднокракият орк. — А той е далеч оттук. — Ръката му се измъкна от кесията. В същото време магическата сила, която бе усетил Ронин, рязко се стопи.
Магьосникът бе чувал много слухове за начина, по който Ордата държеше това великолепно създание под свой контрол, но никой от тях не го беше подготвил за това, на което току-що бе станал свидетел. Несъмнено в кесията се криеше някакъв могъщ артефакт. Дали Некрос осъзнаваше докрай силите, които използваше? С такава мощ на свое разположение той спокойно можеше да властва и над цялата Орда!
— Трябва да заловим и останалите — обърна се възрастният воин към един пазач, стоящ край входа. — Къде открихте тялото на часовия?
— Пето ниво, трети тунел.
Некрос сви вежди.
— Над нас? — Той втренчи поглед в Ронин, сякаш оглеждаше сочно парче говеждо. — Ползвали са магия! Започнете да претърсвате навсякъде от пето ниво нагоре… Обиколете всички тунели! Някак са успели да проникнат отгоре! — По нечовешкото му лице с остри бивни бавно се разля усмивка. — Може пък и да не е магия… Торгус е видял грифони! Това е! Групата им е долетяла, след като Детуинг е прогонил Торгус!
— Детуинг… Детуинг не служи на никого… освен на себе си! — Внезапно обяви Алекстраза, отваряйки широко очи. Тя звучеше почти изплашено, но Ронин я разбираше напълно. Та кой не се страхуваше от черния демон?
— Но сега той работи за хората — настоя нейният тъмничар. — Торгус го е видял! — Ръката му потупа кесията. — Е, може би сме готови да посрещнем и него!
Сега вече Ронин не можа да се сдържи и впи поглед в кесията. Нейното съдържание, изглежда, бе някакъв медальон или диск, съдейки по неясните очертания. Какви ли сили притежаваше, та Некрос вярваше, че му дава шанс срещу бронирания левиатан?
— Всички искате дракони… — Некрос отново се обърна към магьосника. — И дракони ще получите… Но вие с черния няма да се радвате за дълго, човеко! — Той махна към изхода. — Отведете го!
— Да го убием ли? — изръмжа един от пазачите с известна надежда в гласа.
— Не още! Може по-късно да имам други въпроси към него. Знаете къде да го сложите! Аз ще дойда след малко, за да се погрижа, дори неговата магия да не може да му помогне!
Двата грамадни орка, които държаха Ронин, го повлякоха напред толкова енергично, че едва не изтръгнаха ставите на ръцете му. С леко замъглен поглед той видя за миг как Некрос се обърна към един друг орк.
— Удвоете товарачите! Пригответе фургоните! Аз ще се оправя с кралицата! Искам всичко да е готово!
Некрос излезе от полезрението на Ронин… но го замени друга фигура.
Гоблинът, когото Некрос бе назовал Крил, намигна към Ронин, сякаш двамата имаха някаква обща тайна. Когато магьосникът отвори уста, злобното дребно създание поклати несъразмерната си глава и се ухили. Гоблинът стискаше нещо в шепата си. Отмести едната си ръка, точно, колкото Ронин да види какво бе то.
Медальонът на Детуинг.
И докато пазачите го извеждаха от кабинета на командира, изтощеният магьосник разбра как Детуинг бе събрал толкова много информация за Грим Батол. Осъзна, че каквото и да бе намислил Некрос, оркът играеше по свирката на черния също като Ронин.
Въпреки че сред горите и хълмовете се чувстваше в свои води, Верееса не можеше да различи един подземен тунел от друг. Вроденото й чувство за посока сякаш й изневеряваше, а може би постоянното навеждане и приклякване я разсейваше твърде много. Макар сега проходите да бяха населени от тролове, повечето бяха изкопани от джуджета в дните, когато областта около Грим Батол бе тяхна миньорска колония. Затова Ром, Гимел и дори Фалстад нямаха проблеми с придвижването си из тях, но високата елфа трябваше да върви прегъната на две през повечето време. Гърбът и краката я боляха, но тя стискаше зъби, защото не желаеше да проявява признаци на слабост пред тези калени воини. В края на краищата точно Верееса бе настояла да дойдат тук.
Най-накрая не издържа и попита: