Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
За нейна изненада Ром й протегна медальона.
— Той ще ти го каже лично. — Когато тя не взе предложения й предмет, джуджето добави: — Той е приятел, а не враг.
Продължавайки да държи меча, елфата предпазливо посегна със свободната си ръка. Очакваше гръм или пронизваща горещина, но талисманът се оказа хладен и безобиден.
„Поздрави, Верееса Уиндрънър“.
Думите отекнаха право в главата й. Верееса едва не изтърва медальона не заради гласа, а по-скоро защото говорещият знаеше името й. Тя погледна към Ром, който сякаш я насърчаваше да отговори.
„Кой си ти?“ — настоя рейнджърът, изпращайки собствените си мисли към говорещия.
Нищо не се случи. Тя отново погледна към джуджето.
— Той каза ли ти нещо? — попита Ром.
— Да, в мислите ми. Аз отговорих по същия начин, но той не отвърна нищо.
— Трябва да говориш на талисмана! Той ще чуе гласа ти като мисъл на другия край. Същото е, когато той говори. — Джуджето я погледна извинително. — Нямам представа защо, но така става…
Извръщайки поглед към медальона, Верееса опита отново:
— Кой си ти?
„Ти ме познаваш от посланията ми до твоите господари. Аз съм Крас от Кирин Тор“.
Крас? Това беше името на магьосника, който бе уговорил с елфите Верееса да съпровожда Ронин до морето. Тя не знаеше нищо повече за него, освен че нейните господари бяха уважили искането му. Верееса не познаваше други хора, които можеха да заповядват по този начин на елфските лордове.
— Чувала съм твоето име. Ти също си и покровителят на Ронин.
Тишина. Неловка тишина, ако питаха рейнджъра.
„Аз съм отговорен за неговото пътуване“.
— Знаеш ли, че той може би е пленник на орките?
„Знам. Това не беше планирано“.
Не било планирано? Верееса почувства как у нея се надига безразсъден гняв. Не било планирано?
„Мисията му беше да наблюдава все пак. Нищо повече“.
Елфата отдавна бе спряла да вярва в това.
— Откъде да наблюдава? От тъмниците на Грим Батол? Или е трябвало да се срещне с джуджетата от хълмовете по причина, която все още не си обявил?
Нова пауза. След това:
„Ситуацията е много по-сложна от това, млада елфо, и се усложнява с всяка измината секунда. Например, твоето присъствие не беше част от плана. Ти трябваше да си тръгнеш обратно още на пристанището“.
— Аз дадох клетва. И смятам, че тя не се простира само до бреговете на Лордерон.
До нея Ром гледаше объркано. Лишен от средството си за връзка с магьосника, той можеше само да предполага какви бяха репликите на Крас и за какво се отнасяха забележките на Верееса.
„Ронин… е късметлия“ — отвърна най-накрая Крас.
— Ако е още жив — едва не се озъби тя.
И за пореден път магьосникът се поколеба, преди да отговори. Защо се държеше по този начин? Несъмнено на него не му пукаше какво е сполетяло Ронин. Верееса познаваше достатъчно добре нравите на заклинателите — и хора, и елфи, за да знае, че те непрекъснато се използваха един друг, когато им се удадеше възможност. Изненадваше я единствено това, че Ронин, който изглеждаше по-умен, се бе хванал на номерата на този Крас.
„Да, ако е още жив… — пак колебание. — От нас зависи да направим необходимото, за да го освободим“.
Отговорът му я обърка напълно. Тя въобще не бе очаквала такова нещо от него.
„Верееса Уиндрънър, изслушай ме. Допуснах няколко сериозни грешки в своята преценка и съдбата на Ронин е резултат от тях. Ти възнамеряваш да се опиташ да го откриеш, не е ли така?“
— Така е.
„Дори в планинската крепост на орките? Където властват дракони?“
— Да.
„Ронин е късметлия, че има такъв другар като теб… Надявам се този късмет още да не го е напуснал. Ще направя всичко по силите си, за да ти помогна в тази мъчна задача. Разбира се, непосредствената опасност остава за теб“.
— Разбира се — отвърна кисело елфата.
„Моля те, върни талисмана на Ром. Трябва да поговоря с него за момент“.
Верееса върна медальона на джуджето. Ром впери поглед в скъпоценния камък. От време на време кимаше с глава, въпреки че казаното от Крас очевидно го безпокоеше силно.
Най-накрая той вдигна очи към Верееса.
— Ако наистина смяташ, че е необходимо…
Тя осъзна, че думите бяха насочени към магьосника. Миг по-късно сиянието на скъпоценния камък намаля. Ром, който не изглеждаше никак доволен, протегна талисмана на елфата.