Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Да, но това не е толкова лесно, а и орките не патрулират сами.
— Това пък какво означава? — не се стърпя Фалстад.
Ром погледна към другото джудже със същата невинна усмивка, каквато Фалстад му бе отправил преди това:
— Нима не си чул, че те имат дракони?
Убежището на Крас бе изградено сред стара дъбрава. Построено бе от някакъв елф, а по-късно го бе обитавал човешки магьосник. Драконът бе обсебил изоставеното здание много след това. Той отдавна бе забелязал силите, криещи се в недрата на земята тук, и дори понякога бе черпил от тях, но веднъж бе останал много изненадан, когато случайно бе открил една тайна врата в най-отдалечената част на цитаделата си. Входът го бе отвел до блестящо езерце със самотен, обкован в злато скъпоценен камък, лежащ на дъното в средата му.
Всеки път, когато бе на това място, той изпитваше благоговение — изключително рядко чувство за някой от неговия вид. Магията тук го караше да се чувства като чирак, на когото са показали първото му заклинание. Крас знаеше, че се е докоснал до една незначителна част от възможностите на езерцето, но това бе достатъчно, за да го направи предпазлив. Тези, които ставаха алчни в желанието си за магическа сила, обикновено биваха погълнати от нея — в най-буквалния смисъл.
Разбира се, Детуинг някак бе успял да избегне тази съдба засега.
Кристалночистите води бяха дълбоко под земята, но въпреки това в тях не липсваше живот. Обаче колкото и да се опитваше, Крас никога не бе успял да различи ясно дребните, тънки фигурки, които се стрелкаха насам-натам в близост до скъпоценния камък. На моменти той можеше да се закълне, че това бяха само проблясващи сребристи рибки, но понякога драконът магьосник бе сигурен, че различава ръце, тяло и крака.
В този ден той не обърна внимание на обитателите на езерцето. Бе окрилен от нова надежда след срещата си с Господарката на сънищата, но знаеше, че засега не бива да я включва в плановете си. Освен това бързо наближаваше времето, когато щеше да бъде принуден да предприеме нещо.
Точно затова бе дошъл на това място. Освен всичко останало езерцето възстановяваше жизнените сили на онези, които пиеха от него. Приемането на отровата, за да проникне в скритите владения на Изера, бе изцедило силите на Крас, а той искаше да е способен да действа бързо, когато обстоятелствата налагат това.
Магьосникът се наведе напред и загреба мъничко вода в шепата си. Първия път, когато се бе осмелил да отпие, той бе опитал да използва бокал, но бе открил, че езерцето отблъсква всяка мъртва материя. Наведе се над ръба, за да не допусне да се разпилеят безценните капки, които се стичаха от шепата му. Уважението му към силата тук бе нараствало непрекъснато с годините.
Но докато пиеше, Крас забеляза как повърхността на водата се раздвижва. Хвърли поглед към онова, което би трябвало да бъде неговото отражение, но вместо него видя нещо съвсем различно.
От образа го гледаше младежкото лице на Ронин… Но като се вгледа по-внимателно, магьосникът забеляза, че очите на неговото протеже всъщност бяха затворени, а главата му лежеше отпусната встрани, сякаш… сякаш бе мъртъв.
Пред лицето му се появи дебела, зелена оркска ръка.
Крас реагира инстинктивно и бръкна във водата, за да махне гнусната ръка. Вместо това образът се размъти и когато вълните най-накрая се успокоиха, той видя единствено собственото си отражение.
— В името на Великата майка… — Езерцето никога не бе демонстрирало тази си способност преди. Защо го бе направило сега?
Майсторът магьосник си припомни думите, които Изера бе произнесла на раздяла: „Не подценявай онези, които считаш единствено за пионки…“
Какво бе имала предвид тя? Защо бе зърнал лицето на Ронин точно сега? Съдейки по образа, младото му протеже бе заловено и може би убито от орките. В такъв случай Ронин вече не беше от никаква полза за Крас, въпреки че явно бе достигнал до планинската крепост и с това бе изпълнил истинската цел на своя опекун.
През последните няколко месеца, подхвърляйки късчета информация на орките в Грим Батол, драконът магьосник се бе надявал да разбуни командирите там, да ги накара да си мислят, че от запад към тях се задава ново, по-коварно нашествие. Въпреки че в планинската крепост все още имаше сериозен гарнизон, истинската сила бяха драконите, отглеждани и обучавани там. Обаче техният брой намаляваше с всяка изминала седмица, защото изпращаха на север все повече от малкото левиатани, с които разполагаха. Така подсилвайки основното ядро на Ордата, орките бяха оставили Грим Батол оголен откъм защита. Срещу непоколебима армия, сравнима по размери с онази, която сега се биеше в околностите на Дън Алгаз, дори здраво укрепените в планината орки щяха да отстъпят, при което щяха да изгубят възможността да отглеждат нови чудовища за нуждите на войната.