Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Нощният елф прозвуча малко по-весело:
— Да, носи се съвсем близо до дома ми! Само още няколко минути и…
Но преди да довърши, гората се изпълни от бронирани фигури. Брокс изсумтя и бързо вдигна брадвата си. Ронин приготви магия, сигурен, че това са същите злобни нападатели, които ги бяха пленили преди.
Що се отнася до Малфурион, нощният елф изглеждаше сащисан от внезапното появяване на бронираните. Вдигна ръка към тях, но после се поколеба.
Колебанието на друида накара и Ронин да спре заклинанието. Но това се оказа грешка, защото в следващия миг над тримата се спусна червена пелена от енергия. Магьосникът усети как мускулите му се вцепеняват, а силата му изчезва. Не можеше да помръдне.
Всъщност не можеше да стори нищо друго, освен да гледа.
— Чудесна работа, младежо — обяви глас със стоманени нотки. — Това е звярът, който търсехме… а явно и онези, помогнали му да избяга!
Прозвуча отговорено беше твърде тих, за да може Ронин да го чуе. Няколко ездачи, двама от които носеха изумрудени жезли, влязоха в кръга от войници. Водеше ги брадат нощен елф, който сигурно командваше. А до него…
Очите на Ронин се разшириха — единствената реакция, която му бе позволена в това състояние, но не достатъчна, за да изрази удивлението му, когато видя чертите на елфа до командира.
Дрехите бяха различни, а косата бе завързана на опашка, но мрачното лице не можеше да бъде сбъркано. Беше точно копие на Малфурионовото.
Осемнайсет
Манорот бе доволен… а това радваше и лорд Ксавиус.
— Значи е добре? — обърна се нощният елф към небесния командир. Целият им план зависеше от това.
Манорот кимна с тежката си, увенчана с бивни глава. Крилата му се протегнаха и свиха от задоволство.
— Да… много добре. Саргерас ще бъде доволен.
Саргерас. Небесният командир отново бе промълвил името на Великия. Магическите очи на Ксавиус запламтяха ярко, докато го попиваше. Саргерас.
— Ще отворим портала в мига, когато магията е поставена на мястото й. Първо ще пристигне войнството, а после и самият господар…
Хаккар се приближи. Сломеният Повелител на хрътките падна на едно коляно пред Манорот.
— Просссти ми прекъсссването, госссподарю, но един от ловците ми сссе върна.
— Само един?!
— Така изззглежда.
— И какво научи от него? — Манорот се надвеси над протежето си и Хаккар започна да изглежда все по-малък.
— Открили ссса двамина ссс миризззмата на чуждоззземност, ззза която говореше и лорд нощният елф, и един от неговия сссобссствен вид ссс тях! Но по време на лова ссса сссе натъкнали и на сссъщество ссс огромна сссила… наиссстина огромна.
За първи път Манорот изрази лека несигурност. Ксавиус внимателно отбеляза реакцията му, чудейки се какво ли можеше да притесни подобно невероятно създание.
— Не и…
Хаккар бързо поклати глава.
— Мисссля, че не. Може би сссамо докоссснат от сссилата им. Или пазззител, оссставен ссслед тях.
Двамата явно говореха за нещо важно, но съветникът не можеше да разбере какво. Той пое риска да ги прекъсне:
— Има ли описание на това последно същество?
— Да. — Хаккар протегна една ръка напред с дланта нагоре.
Над нея внезапно се появи дребно изображение. То се движеше рязко и често губеше фокус, но чрез отделни образи и отрязъци разкри почти напълно външния вид на въпросния враг.
— Видян преззз очите на моята хрътка. Рогато ссссъззздание, виссссоко като Адсссски Паззззач.
Лорд Ксавиус се намръщи.
— Значи легендите са верни… и господарят на гората наистина съществува…
— Познаваш ли това същество? — настоя да разбере Манорот.
— Древните митове разказват за повелителя на горите, полубога Ценариус. Твърди се, че той бил дете на Майката Луна…
— Не ми трябва повече. — Увенчаната с бивни уста се изви в мрачна усмивка. — Ще се разправим с него. — Той се извърна към Хаккар и нареди: — Покажи ни другите.
Повелителят на хрътките бързо се подчини и над дланта му се появиха едър зеленокож войн, млад нощен елф и странно огнекосо същество, облечено в роба с качулка.
— Странно трио — отбеляза Ксавиус.
Манорот кимна:
— Войнът изглежда много обещаващ… С удоволствие бих видял още от расата му, за да проуча потенциала им…
— Такъв звяр? Със сигурност не! Та той е по-грозен и от джудже!