Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Черният поглед се извърна отново към него. Манорот изсумтя тихо под дебелия си нос… а после кимна.
— Великият оценява усилията ти, лорд нощен елфе.
Той беше благословен! Ксавиус се поклони още по-ниско.
— Благодарен съм!
— Ще продължим да следваме плана. Ще отрежем мястото на силата от останалата част на кралството. Тогава пристигането на войнството може наистина да започне.
— А Великият? И той ли ще дойде тогава?
Манорот му се усмихна широко с усмивка, която можеше да погълне съветника цял:
— О, да, лорд нощен елфе! Саргерас много ще иска да бъде тук, когато светът бъде прочистен… много, много, много силно ще иска…
В устата и носа на Ронин влезе трева.
Или поне предполагаше, че е трева. Имаше същия вкус, макар той да нямаше кой знае какъв опит в подобни кулинарни извращения. Миризмата му напомни за диви полета и по-мирни времена… времената с Верееса.
Той се надигна с усилие. Нощта се беше спуснала и макар че луната светеше доста ярко, успяваше да разкрие съвсем малко извън факта, че лежи в пуста местност. Ронин се заслуша, ала не чу звуците на цивилизацията.
Внезапният страх, че е попаднал в нова епоха, го обхвана за малко, но после магьосникът ясно си спомни какво е станало. Собствената му магия го беше запратила тук, отчаяният му опит да избяга от демона, който изсмукваше магията, а в процеса — и живота му.
Но ако времето беше същото, тогава къде бе попаднал? Околният терен не му подсказваше с нищо къде се намира. Възможно беше да е на няколко мили от поляната или на отсрещната страна на света.
И ако беше второто… можеше ли да се върне в Калимдор? Надяваше се Крас все още да е жив някъде, пък и все още вярваше, че може да се върне у дома си само с помощта на някогашния си учител.
Ронин се изправи с усилие и се опита да реши накъде да тръгне. Все някак трябваше да разбере поне къде се намира.
Внезапно прошумоляване сред дърветата зад гърба му го накара да се извърне рязко. Ръката му се издигна, готова да запрати магия.
От сенките изплува позната едра фигура:
— Не нападай, магьоснико! Само Брокс е пред теб!
Ронин внимателно свали ръка. Огромният орк се приближи бавно. Брадвата, която Малфурион и полубогът му бяха направили, все още беше с него.
Когато се сети за нощния елф, Ронин се огледа.
— Сам ли си?
— Бях, преди да те срещна. Вдигаш много шум, човеко. Движиш се като пияно хлапе.
Магьосникът игнорира заяждането и се загледа зад гърба на орка.
— Мислех си за Малфурион. И той беше близо, когато направих магията. Ако ти си бил засмукан, може и той да е попаднал в нея.
— Логично. — Брокс се почеса по грозната глава. — Ала не видях нощен елф. Нито адски звяр.
Човекът потрепери. Определено се надяваше, че не е включил и демона в бягството си.
— Някаква идея къде може да се намираме?
— Дървета… гора.
Магьосникът с мъка се удържа да не наругае безполезния отговор, но осъзна, че и той не може да каже нещо по-ценно.
— Мислех да тръгна в тази посока — каза той, сочейки към това, което смяташе, че е изток. — Имаш ли по-добро предложение?
— Можем да изчакаме изгрева. Ще виждаме по-добре, пък и нощните елфи не обичат слънцето.
Макар в това да имаше достатъчно смисъл, Ронин не се чувстваше достатъчно смел, за да чака изгрева, и го каза на спътника си. Брокс го изненада, кимайки в съгласие.
— Тогава по-добре да огледаме, магьоснико. — Оркът сви рамене. — Решението ти е не по-лошо от всяко друго.
Когато потеглиха, в главата на Ронин се зароди въпрос, който просто нямаше как да не зададе:
— Брокс… как попадна тук? Нямам предвид тази пустош, знам, че попадна тук заради мене, а как се появи в тази земя?
В началото оркът стисна устни, но накрая разказа своите приключения на магьосника. Ронин изслуша историята му, внимателно прикривайки своите емоции. Ветеранът и злощастният му партньор се бяха намирали точно зад тях с Крас и също бяха попаднали в аномалията.
— Разбираш ли какво е това, което ни погълна?
Брокс сви рамене отново:
— Магьосническо заклинание. Лоша магия. Запратила ни е далеч от дома.
— По-далеч, отколкото си мислиш. — Човекът реши, че Брокс има право да знае истината, независимо от онова, което си мислеше Крас, и му разказа какво се бе случило в действителност.