Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Крилатото създание не оспори, а вместо това се замисли над последния от тримата:
— Тъничко същество, но с будни очи. Мисля, че е магическо. Почти като нощен елф… — Той прекъсна зараждащите се протести на Ксавиус: — Но не е.
Манорот взе да обикаля из залата на огромните си гущероподобни крайници, докато размишляваше над наученото.
— Мога да изззпратя още адссски зззверове, зззза да ги намерят — предложи Хаккар.
— Но ще изпратим и Пазачи с тях. И този път целта ще бъде залавяне.
— Залавяне? — възкликнаха в един глас Ксавиус и Повелителят.
Дълбоко разположените очи се присвиха още повече:
— Трябва да ги изучим, да открием и определим силите и слабостите им, за да разберем какво да правим, ако има и други като тях…
— Можем ли да отделим нужните Адски пазачи?
— Съвсем скоро ще има много, много други. Лорд нощен елфе, готови ли са Аристократите ти?
Ксавиус погледна изпитателно магьосниците и сведе глава:
— Ще направят всичко необходимо, за да видят изпълнението на славните ни мечти — почистването на света от всичко нечисто…
— Светът ще бъде прочистен, лорд нощен елфе, можеш бъдеш спокоен, спокоен за това. — Манорот стрелна с поглед Хаккар. — Оставям лова на теб, Повелителю на хрътките. Не се проваляй отново.
С все така сведен поглед Хаккар отстъпи назад.
— А сега, лорд нощен елфе — продължи извисяващият се гигант и се обърна към сферата, — нека започнем да изграждаме бъдещето на народа ти… — Крилата на Манорот се раздвижиха, както правеха винаги, когато той си мислеше за нещо хубаво. — Бъдеще, за което ти гарантирам, че дори не сте си представяли…
Детуинг се носеше над земята и бълваше огън във всички посоки. Писъци ехтяха навсякъде около Крас, ала той не можеше да открие тези, които молеха за помощта му. Затворен в малката си смъртна форма, магьосникът тичаше по изпепелената земя като полски плъх и се пазеше да не попадне сред пламъците, докато напразно търсеше начин да помогне на умиращите.
Внезапно над него се спусна черна сянка и гръмотевичен глас извика с насмешка:
— Я виж ти! Какъв ли е този малък вредител?
Огромни нокти, двойно по-големи от драконовия магьосник, обградиха Крас и го затвориха в капан. Без никакво усилие го завлякоха към небето… и го извърнаха, за да види злокобното лице на Детуинг.
— О, но то било само някакво дребно червено драконче. Кориалстраз! Твърде дълго си се лутал сред слабите раси! Слабостите им са те заразили!
Крас се опита да направи магия, но от устата му вместо думи изхвърчаха малки прилепчета. Детуинг вдиша и безмилостно засмука животинките в зейналата си паст.
— Не беше особено голяма заплаха. Съмнявам се, че можеш да сториш нещо по-добро, но и без това за нищо не ставаш, защо ли просто не те довърша? — Черният вдигна размахващата крайници фигурка над устата си. — Освен това, така и така никой няма полза от тебе!
Ноктите пуснаха Крас, но когато магьосникът полетя към пастта на Детуинг, изведнъж всичко се промени. Драконът и горящият пейзаж изчезнаха. Крас заплува сред ужасяваща пясъчна буря. Въртеше се във всички посоки по течението на все по-могъщите сили вътре.
Насред бурята се оформи главата на дракон. В началото магьосникът помисли, че черният звяр го е последвал, решен да не изпуска обяда си. После обаче се появи втора глава, идентична с първата, последвана от още една и още една, докато пред очите на Крас не се изправи почти безкрайна орда.
— Кориалстраззз — изстенаха всички едновременно. — Кориалстраззз…
Тогава Крас забеляза, че главите имат различна форма от тази на Детуинг и че всяка е оформена от самата пясъчна буря.
„Ноздорму?“
— Ние… сме разззстлани върху всичко! — успя да каже Безвременния. — Ние… виждаме всссичко…
Крас почака, знаейки, че Ноздорму говори доколкото му позволяват силите.
— Всссички краища водят към нищото! Всссички краища…
„Нищото?“
Какво искаше да каже? Дали не твърдеше, че всичко, от което се страхува магьосникът, се е случило, че бъдещето вече е заличено?
— … осссвен един…
Един! Магьосникът се вкопчи в този малък лъч надежда.
„Кажи ми! Коя пътека? Какво да направя?“
В отговор драконовите глави се измениха. Муцуните се свиха, а челата се издължиха, превръщайки се в човешки… не… не човешки… елфски.