Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
За изненада на магьосника, оркът прие историята с готовност. Чак когато Ронин се сети за историята на зеленокожия народ, успя да разбере защо. Орките вече бяха пътували през времето и пространството. Магия, която би могла да запрати някого в миналото, едва ли изглеждаше толкова различна.
— Можем ли да се върнем, човеко?
— Не знам.
— Ти видя, демоните са тук. Легионът скоро ще нападне.
— Това е първият път, когато са се опитали да завладеят света ни. Повечето народи извън Даларан вече не помнят тази история.
Брокс стисна по-здраво брадвата.
— Ще се бием с тях…
— Не… не можем. — Ронин обясни теориите на Крас.
Но макар Брокс да бе приел всичко друго достатъчно лесно, това да остави миналото намира не му допадна. За орка нещата бяха прости — тук се намираше един опасен и зъл враг, който щеше да избие всичко по пътя си. Само страхливците и глупаците оставяха такъв ужас да се развихри и Брокс подчерта това си твърдение неколкократно.
— Опасно е. Възможно е да променим историята твърде много с намесата си — настоя Ронин, макар в сърцето си да му се искаше да се съгласи със зеленокожия великан.
Брокс изсумтя:
— Но ти се би вече.
Това простичко изявление лиши Ронин от единствения му аргумент в спора. Магьосникът наистина се беше намесил и така бе направил избора си.
Но дали беше верен? Миналото вече бе изменено, но до каква степен?
Те продължиха напред в мълчание: Ронин — в битка с вътрешните си демони, а Брокс — зорко бдящ за реални такива. Продължаваха да не виждат никакъв знак къде може да са попаднали. В един момент магьосникът се замисли дали да не се концентрира върху поляната, за да се върнат обратно на нея с магия, но после си спомни за адския звяр и какво беше успял да му стори с пипалата си.
Дърветата се сгъстиха и накрая се превърнаха в плътна гора. Ронин тихичко изруга, защото изборът му на посока сега изглеждаше неправилен. Брокс не издаде мнението си по въпроса, а просто продължи да проправя път с омагьосаната си брадва на местата, където пътеката ставаше непроходима. Оръжието преминаваше през всичко с такава лекота, че магьосникът мислено се помоли никога да не му се налага да се изправя срещу него. Дори костта нямаше да се опре на острието.
Луната изчезна, скрита от гъстите корони на заобикалящите дървета, а пътеката съвсем изчезна. След още няколко минути безполезна битка с терена, двамата решиха да се върнат. Оркът отново не каза нищо за избора на Ронин.
Но когато се обърнаха, осъзнаха, че пътят, по който бяха дошли, също бе изчезнал.
Огромни дървета стояха на мястото, където преди се виеше пътеката, а плътната растителност около стволовете даваше ясно доказателство, че това не е правилната посока. Оркът и човекът зяпнаха дънерите с недоверие.
— Дойдохме от тази посока. Знам, че беше така.
— Съгласен. — Брокс вдигна брадвата си и се насочи към едно от мистериозните дървета. — И ще се върнем оттук.
Но когато замахна, от дънера изскочиха огромни, подобни на клони ръце и сграбчиха острието, а после дръпнаха рязко.
Решен да не пуска оръжието, Брокс увисна на дръжката, а краката му се залюшкаха, докато се опитваше да използва тежестта си, за да освободи брадвата.
Ронин се затича. Сграбчи стъпалата на орка, ала безрезултатно. Впил поглед в дългите човекоподобни пръсти, той започна да мълви заклинание.
Нещо го удари по гърба. Магьосникът залитна и щеше да се сблъска с дървото отпред, ако то не се беше дръпнало предвидливо.
Инерцията го запрати на земята. Но вместо да се удари в твърда почва или в някой от множеството извити корени около него, се приземи върху нещо меко.
Тяло.
Ронин рязко издиша, мислейки, че е попаднал на друга жертва на злокобните дървета. Но когато се надигна, кратък проблясък на лунната светлина през люлеещите се клони му позволи да види лицето.
Малфурион…
Нощният елф изстена тихо. Очите му се отвориха и се спряха върху магьосника.
— Ти…
Някъде отзад Брокс извика нещо. И двамата бързо се обърнаха към него. Ронин вдигна ръка в подготовка на атака, но Малфурион го изненада, като сграбчи китката му.
— Не! — Тъмнокожото създание се изправи и бързо огледа дърветата. Кимна сам на себе си, а после извика:
— Брокс! Не се бори с тях! Те не ти мислят злото!
— Не ми мислят злото? — изръмжа оркът. — Искат да ми вземат брадвата!