Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Мъжкарят сведе глава в знак на уважение:
— Щом ти го искаш, за мен е само радост да се подчиня.
— Също така ще те помоля да следваш волята му, любими мой. Повярвай ми, като казвам, че неговата мъдрост ще ти послужи добре.
От гущеровидното му лице не стана ясно дали Кориалстраз вярва на последното, или не, но кимна и при тези нейни думи.
— Нощта се спусна — каза Алекстраза на Крас. — Ще изчакаш ли изгрева?
Драконовият магьосник поклати глава:
— И така вече чаках твърде дълго.
Първият нощен елф, носещ знака на Рейвънкрест, някога погледнал към огромното гранитно образувание на върха на високия и коварно неравен хълм и отбелязал пред спътника си, че скалата му прилича на фигура от шахматната дъска, на черен топ9. Големите черни птици, които непрестанно кръжаха около камъните и гнездяха върху тях, били приети за знак, че мястото е специално. Място на сила.
Повече от едно поколение — а поколенията на нощните елфи са по-дълги от тези на повечето раси — слугите на рода Рейвънкрест градили укреплението на клана и постепенно превърнали солидната скала в крепост, каквато дотогава никой от расата им не бил виждал. Замъкът Блек Руук, както бързо станал известен, бе злокобно и безцветно място, което имаше стабилно влияние върху голяма част от кралството на нощните елфи — второ по важност след самия палат. Често, когато назрееше конфликт между елфските владения и джуджетата, именно замъкът Блек Руук накланяше везните. Наследниците на клана Рейвънкрест бяха почитани от трона и кръвта на кралете и владетелите на Блек Руук се преплиташе. Ако Аристократите, служещи на Азшара, изпитваха завист към някого от расата си, това бяха тъкмо владетелите на абаносовата крепост.
Само най-горните етажи имаха прозорци, а единственият вход към крепостта бяха тежките железни порти, които се намираха не в основата й, а в самото дъно на хълма. Солидните двери винаги стояха затворени и се охраняваха зорко. Само глупаците биха помислили да се опитат да влязат вътре без позволение.
Ала за сегашния лорд Рейвънкрест портите се отвориха с готовност. Също така го сториха и за тримата му затворници, един от които знаеше наизуст историята на Блек Руук и се тревожеше все по-силно.
Малфурион не беше предполагал, че някога ще влезе в мрачната крепост, особени при такива зловещи обстоятелства. И по-лошо, не би му минало и през ум, че причината за подобно бедствие ще бъде собственият му близнак. Докато пътуваха насам, откри, че именно Илидан, който по някакъв начин се беше свързал с Рейвънкрест, е засякъл магията на Ронин. И пак с помощта на Малфурионовия брат командирът на елфите бе успял да залови нашествениците.
Най-доволен се оказа да намери Брокс… и остана доста изненадан от близнака на Илидан.
Лорд Рейвънкрест заразглежда улова си в една стая, осветена от пет изумруда, поставени високо в стените. Командирът седеше на стол, издялан от същия камък, от който бе построен и замъкът. Намираше се върху нисък пиедестал, отново каменен, и така даваше на Рейвънкрест възможността дори седнал да наблюдава тримата отгоре.
Около стените се бяха разположили бронирани войници, а друга група охраняваше Малфурион и спътниците му. Самият Рейвънкрест бе заобиколен от висшите си офицери, един от които носеше шлема си в свивката на ръката. Точно отдясно на благородника пък чакаше Илидан.
В стаята имаше и двама висшестоящи членове на Лунната стража. Те бяха по-късно допълнение към картината, защото пристигнаха точно когато командирът докара пленниците си пред портите. Лунните стражи също бяха усетили магията на Ронин, но техните шпиони им бяха докладвали за групата на Рейвънкрест, преди да имат шанса да пратят свой собствен патрул. Магьосниците никак не бяха доволни от действията на благородника, нито от присъствието на Илидан, защото в техните очи той беше само един непосветен и самоук заклинател.
— Още веднъж, лорд Рейвънкрест — започна по-слабият възрастен мъж от Лунната стража, досаден старик с името Латосиус. — Налага ми се да настоя да ни предадете тези натрапници за истински разпит.
— Звероподобният вече беше в ръцете ви и го изпуснахте. Пък и така или иначе щяхте да го пратите при мен. Това само съкращава процедурата. — Благородникът отново изгледа тримата. — Тук има повече от това, което се вижда на повърхността. Илидан, бих искал да го чуя от теб.
9
От тук и името на замъка — black rook означава както черна врана, така и черен шахматен топ. — Б.ред.