Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Близнакът на Малфурион изглеждаше леко смутен, но отвърна уверено:
— Да, господарю, той е мой брат.
— Това е очевидно като разликата между нощта и деня. — Рейвънкрест хвърли изучаващ поглед на пленника. — Поназнайвам нещо за теб, младежо, също както знам малко и за брат ти. Името ти е Малфурион, нали?
— Да, господарю.
— Ти ли спаси това създание?
— Да.
Командирът се наведе напред:
— И сигурно имаш чудесна причина за това? Такава, която да оправдае това гнусно деяние?
— Съмнявам се да ми повярвате, господарю.
— О, способен съм да повярвам в много неща, младежо — отвърна лорд Рейвънкрест, подръпвайки леко брадата си. — Особено ако са казани искрено. Можеш ли да го постигнеш?
— Аз… — Какъв друг избор имаше Малфурион? Рано или късно, чрез един метод или друг, те щяха да изкопчат истината от него. — Ще се опитам.
И той им разказа за чиракуването си при Ценариус, което веднага повдигна няколко вежди и предизвика съмнителни погледи. Обясни за непрестанно повтарящите се сънища и как полубогът го беше научил да прониква в света на подсъзнанието. Накрая описа смущаващите сили, които го бяха привлекли не другаде, а в Зин-Азшари и двореца на обичната кралица на нощните елфи.
Всички го слушаха, докато говореше за самия Кладенец и вълнението, което магьосниците от палата бяха предизвикали в него. Опита се да обрисува пред Рейвънкрест, лунните стражи и останалите слушатели картина на кулата и това, което бе почувствал, че се случва вътре.
Единственото, което така и не спомена, смятайки, че ще бъде очевидно от досегашния му разказ, беше страхът, че кралица Азшара надзирава ставащото.
Рейвънкрест не коментира историята му, а вместо това погледна към лунните стражи:
— Вашият орден забелязал ли е някаква подобна неприятност?
Възрастният магьосник отвърна:
— Кладенецът е по-бурен от нормалното и това би могло да бъде причинено от погрешна употреба. Не сме забелязвали подобно действие от Зин-Азшари, особено пък подобна невероятна измислица като тази…
— Да, невероятно е. — Брадатият командир се вгледа в Илидан. — Какво ще ми кажеш за думите на брат си?
— Той никога не си измисля, господарю. — Младежът не искаше да погледне към Малфурион. — Ала що се отнася до това дали казаното е истина…
— Така значи. При все това, не бих се учудил, ако лорд Ксавиус и Аристократите са пробудили нещо без знанието на кралицата. Държат се така, все едно Азшара е някакво тяхно притежание, над което никой друг няма право.
Дори лунните стражи посрещнаха това изявление с кимане. Арогантността на лорд съветника и другите заобикалящи Азшара в двореца беше добре известна.
— Ако може… — намеси се Латосиус. — Щом приключим с разискването тук, бих искал да съобщя на командващите ордена. Те ще проучат Аристократите и техните действия.
— Определено изпитвам силен интерес към подобно проучване. Млади Малфурион, твоята история, ако приемем, че поне в по-голямата си част е вярна, обяснява донякъде действията ти, но по какъв начин е свързана с освобождаването на затворника? Това вече е сериозно престъпление.
— Може би аз мога да отговоря на това — намеси се внезапно Ронин.
Малфурион не беше сигурен, че е добре непознатият да говори. Нощните елфи не бяха твърде толерантни към другите раси и макар Ронин да имаше известни прилики с неговия вид, със същия успех можеше да бъде и трол. Пак нямаше да му обърнат внимание.
Но Рейвънкрест изглежда беше готов да слуша, ако не друго. Небрежно махна по посока на закачуления магьосник, който започна:
— В моите земи… които не са твърде далеч от неговия дом… — започна да обяснява Ронин, кимайки по посока на орка. — Там се появи странна магическа аномалия. Моите хора изпратиха мен, а тези на Брокс него. Двамата я открихме поотделно… и неволно пропаднахме през нея. Той се е озовал на едно място, а аз на друго…
— А това как извинява нашия млад Малфурион?
— Той вярва… а също и аз… че тази аномалия е била причинена от споменатото заклинание.
— Това би представлявало известна тревога — изкоментира със съмнение в гласа възрастният лунен страж. — Но зеленокожото създание не ми изглежда като някой, когото бих пратил да изследва магическо явление.