Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Нощен елф? Кой бе това — някой, от когото да се бои, или да търси? Понечи да пита Ноздорму, но после бурята полудя. Ветровете разкъсаха лицата, разпръснаха песъчинките във всички посоки. Крас се сви в опит да защити тялото си, когато пясъкът се заби в плътта му, дори през дрехите.
Изкрещя.
И миг по-късно се надигна, а устата му беше отворена в беззвучен крясък.
— Кралице моя, той отново е сред нас.
Малко по малко умът на Крас се върна в реалността. Кошмарът с Детуинг и последвалото видение на Ноздорму все още всяваха смут и хаос в мислите му, но поне вече можеше да фокусира погледа си достатъчно, за да разбере, че се намира в залата с яйцата, където за първи път бяха говорили с Алекстраза. Кралицата на Живота изглеждаше страшно притеснена за него. От дясната му страна по-младото му аз също го гледаше загрижено.
— Гаденето отмина ли? — запита тихо Алекстраза.
Този път той бе решен да й каже, независимо от последствията. Плашещите думи на Ноздорму показваха, че пътят към бъдещето вече е почти затворен. Колко по-зле можеше да стане тогава, ако й кажеше за лудостта на Нелтарион и ужаса, който щеше да причини черният дракон?
Но когато понечи да заговори за изчадието, световъртежът се върна и почти го хвърли обратно в бездната на безсъзнанието. Едва успя да се задържи буден.
— Твърде рано — предупреди го Кралицата. — Имаш нужда от още почивка.
Трябваше му много повече от това. Имаше нужда да премахне потайната магия, която очевидно му беше направил Земния Пазител, но явно никой от Аспектите не бе успял дори да разпознае в състоянието му нещо неестествено. Във всичките си инкарнации Детуинг беше най-хитрият от Великите.
След като не можеше да стори нищо срещу черния дракон, съзнанието на Крас се насочи към нощния елф, чиито черти се бе опитал да му покаже Ноздорму. Спомни си онези, бяха нападнали него и Ронин, ала нито един от тях не изглеждаше като този образ.
— Колко далеч се намираме от земите на нощните елфи? — запита Крас… а после докосна устата си изненадано, когато осъзна, че думите са излезли без проблем. Очевидно игричката на Нелтарион му пречеше да говори само за самия дракон, а не за всичко важно.
— Можем да те отведем там достатъчно бързо — отвърна му неговата партньорка. — Но какво ще стане с новините, които искаше да ни съобщиш?
— Това… това е свързано, но пътят ми се промени. Вярвам… вярвам, че Безвременния се свърза с мен в съня ми и се опита да ми каже нещо.
По-младото му аз не можеше да повярва:
— Имал си кошмари и видения! Чухме те да стенеш на няколко пъти. Съмнително е Аспектът на Времето да се свърже с теб. Може би с Алекстраза, но с теб…
— Не — поправи го червената кралица. — Вярвам, че в това има истина, Кориалстраз. Щом твърди, че Ноздорму е докоснал мислите му, може би е истина.
— Прекланям се пред мъдростта ти, любов моя.
— Трябва да отида сред нощните елфи — настоя Крас. С близостта на Кориалстраз и след като не възнамеряваше да споменава за предателството на Нелтарион, състоянието му значително се подобряваше. — Искам да намеря един от тях. Надявам се да не съм закъснял.
Женският левиатан наклони глава на една страна, а очите й се взряха в неговите:
— Онова, което ми каза преди, все още ли е истина? Всичко?
— Да… но се страхувам, че има и още. Драконите… всички дракони… ще бъдат необходими в битката.
— Но с отсъствието на Ноздорму не можем да постигнем консенсус. Другите няма да се съгласят на нищо!
— Трябва да ги убедиш да действат срещу традицията! — Крас се насили да се изправи на крака. — Възможно е те да са единственото, което стои между този свят и пълното забвение!
И с тези думи магьосникът започна разказа си за всичко, което успя да си спомни за ужаса на Пламтящия легион. Истории за кръв, разруха и бездушно зло. Дори двата дракона бяха разтърсени, когато чуха за всичките зверства. Когато свърши, Крас вече им беше казал достатъчно, за да почувстват съвсем ясно страха му.
Ала след това Алекстраза промълви:
— Все още е възможно да не се решат. Ние наблюдаваме света, но оставяме развитието му в ръцете на по-младите раси. Дори Нелтарион, който е пазител на самата земя, предпочита да оставя нещата по този начин.
Толкова силно му се искаше да й каже за Детуинг, но дори само мисълта накара главата му да се завърти. С неохотно кимване магьосникът отвърна:
— Знам, че ще направиш това, което трябва.
— А ти трябва да направиш онова, което искаш. Отиди при нощните елфи и потърси отговора си, ако смяташ, че това ще ни помогне. — Тя погледна към консорта си. След моментно обмисляне кралицата добави: — Искам да те помоля да отидеш с него, Кориалстраз. Ще го направиш ли?