Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
В далечината проехтяха роговете на Легиона, които обявяваха, че преследването продължава. Тиранде се помоли на Майката Луна да бди над Дат’Ремар и неговите другари. Чакаше ги дълъг път и много демони, през които да преминат.
Без да обръща внимание на тревогата й за Аристократите, Илидан се усмихна отново и добави:
— Да, това трябва да ми осигури достатъчно време за онова, което съм намислил!
— И какво е то? — Още докато задаваше въпроса си, Тиранде видя в далечината зловещите черни вълни. — Защо сме тръгнали към Кладенеца?
— Защото възнамерявам да превърна портала на Саргерас във водовъртеж, който да засмуче демоните обратно от Калимдор в техния прокълнат свят! Напълно ще обърна ефекта на драконовия диск! Помисли си само! С една-единствена магия ще спася не само нашия народ, но и всичко останало! Изражението му се смени, сякаш се надяваше да получи похвала от нея. Ала Тиранде не показа каквото и да е одобрение и Илидан отново се върна към грубото си настоящо „аз“.
— Не вярваш, че мога да го сторя! Може би, ако вместо мен тук стоеше безценният ти Малфурион, щеше да подскачаш от възхищение, пляскайки с ръце!
— Изобщо не става въпрос за това, Илидан! Аз просто…
— Няма значение! — Той се вгледа в бурния пейзаж, явно търсейки нещо. Чудовищният му поглед се спря на един съборен дървесен дом. Ъгълът, под който беше паднал дъбът, им позволяваше да се качат и да влязат в развалините, откъдето щяха да виждат прекрасно Кладенеца на вечността. — Перфектно! Отиваме там!
Буквално захвърлена напред, жрицата си проправи път в срутения палат. Магьосникът я последва и почти я бутна вътре.
Докато се катереше по преобърнатата конструкция, Тиранде ритна нещо.
Череп.
Озова се сред купчина кости от поне пет или шест тела. Нито един скелет не беше цял и по повечето от костите имаше дълги издайнически драскотини и дупки. Тиранде потрепери и се помоли адските хрътки да са се нахранили с вече мъртви трупове, а не с живи и безпомощни жертви. И все пак опитът й я караше да се бои от най-лошото.
— Можеш да се молиш за тях след като съм спасил всички — отбеляза презрително Илидан. — Това място точно отпред изглежда най-подходящо…
Чудовищна, но твърде позната сянка скочи от мрака.
Тя събори брата на Малфурион, преди той да успее да реагира. Тиранде изкрещя, а после веднага призова силата на Елун.
Но преди да стори каквото и да е, адският звяр изрева от болка, а пипалата му, които вече търсеха гърдите на Илидан, се отдръпнаха. Магьосникът се надигна спокойно, а хрътката се сгърчи. В дясната си ръка нощният елф стискаше и двете пипала.
— Мога да използвам магията, с която си се натъпкал… — рече той почти жизнерадостно.
Илидан постави длан върху смукалата. Но за разлика от преди, адският звяр не прояви никакво желание да отпие от магическите сили на жертвата си. Вместо това се бореше, макар и напълно безполезно, да освободи гнусните си израстъци от хватката на елфа.
Лявата ръка на заклинателя заблестя в зловещо зелено — цвета, в който Тиранде разпозна ужасяващите пламъци, обгръщащи всеки от демоните. Илидан вдиша… и жрицата с ужас видя как демонът буквално се разсипа на прах, не спирайки да вие през цялото време. Сякаш всичко, което звярът представляваше, потече в дланта на магьосника.
Докато извършваше ужасяващото деяние, Илидан се превърна в нещо страховито и различно. Макар шалът да покриваше отворите на очите му, Тиранде виждаше зловещите огньове, горящи вътре. Магьосникът се усмихваше широко, почти като пиян, а около него бушуваха зелени пламъци, не по-слаби от онези, обкръжаващи всеки от адските пазачи. Нощният елф сякаш се уголеми…
А после огънят рязко секна и магьосникът на мига се върна към предишния си облик. Избърса ръката си, а после подритна купчинката прах, останала от адския звяр. Приглаждайки косата си, Илидан се усмихна уверено на Тиранде.
— Е! Ще продължим ли?
Жрицата скри шока си колкото можеше по-добре. Това вече не беше онзи Илидан, с когото бе отраснала. Това създание се къпеше в кръвопролитието така, както го правеха само демоните. И по-лошо, това, че приемаше с такава охота покварата на Легиона в тялото си, събуди у Тиранде отвращение, каквото никога досега не беше изпитвала.
„Майко Луна, напътствай ме! Кажи ми какво да сторя! Мога ли изобщо все още да го спася?“