Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Тя щеше да продължи — и може би да изпълни обещанието си, но Крас посмя да я прекъсне:
— Дари на Легиона всяко проклятие, което си е заслужил, Господарке на сънищата, но си спомни, че съдбата на Калимдор, онова, което Малорн и Ценариус се бореха да опазят, все още виси на косъм! Саргерас търси път към смъртния свят… а старите богове искат да манипулират господаря на демоните за собствените си цели!
— И ние добре съзнаваме това — намеси се Алекстраза, преди разстроената Изера да успее да се озъби в отговор на магьосника. — Какво трябва да сторим?
— Не можем да спрем битката тук, но тя трябва да бъде пренесена и в Зин-Азшари… и при Кладенеца. Ще се нуждаем и от дракони, и от смъртни, защото там ни чакат много опасности с различни лица.
— Кажи ни какво планираш. — Изера понечи да се възпротиви на съгласието на сестра си, но Алекстраза нямаше да търпи забавяне дори от нея. — Ти го познаваш! Трябва само да се вгледаш в очите му, за да разбереш, че сме длъжни да го слушаме!
Смарагдовият дракон най-сетне сведе глава.
— Докато това носи страдание на демоните.
— Всички ние ще страдаме — продължи магьосникът, — ако не спрем пълното отваряне на портала… — Крас се обърна към далечния и невидим Зин-Азшари. — А то е съвсем близо, ако сетивата ми не ме лъжат…
Саргерас почувства скритото удивление на Аркемонд. Демоничният повелител беше разочарован от най-доверения си слуга, който никога досега не го бе провалял, но по-късно щеше да има предостатъчно време да го накаже. Порталът беше почти готов. Саргерас се чудеше защо му е отнело толкова време да съобрази, че трябва да използва златния диск. Всичко ставаше толкова лесно.
И все пак подобни неща нямаха значение в по-далечна перспектива. Значение имаше единствено това, че скоро той ще пристъпи в Калимдор и когато го стореше, всички дракони на света нямаше да са способни да спасят дома си от него…
Те чувстваха приближаващата се свобода. Каква ирония, че именно създание, което някога бе принадлежало към омразните титани, щеше да се окаже инструментът за тяхното освобождаване! Обединявайки мощта си, стотиците митичните същества, едва бяха успели да ги затворят. След триумфалното си завръщане, на тримата нямаше да им е трудно да убият този сам арогантен Титан и да превърнат войните му в свои слуги.
Порталът се заздравяваше. Моментът, в който трябваше да го превземат, приближаваше бързо. А най-забавно от всичко бе това, че жалките дребни твари, борещи се с бойците на падналия титан, си мислеха, че могат да вземат диска обратно. Дори сега затворените богове можеха да почувстват драконите — хрътките, преследващи титана, които бързо приближаваха Кладенеца.
Очакваше ги смъртоносна изненада.
Шестнайсет
Над Кладенеца бушуваше буря, която Малфурион, дори от това огромно разстояние, нямаше как да не усети. Това не беше нормално атмосферно явление, дори и в смисъла на онези, които често се вихреха над мистичните води. Тази буря се докосваше до сили, които не принадлежаха на смъртното измерение — сили, които твърде много приличаха на използваните от Пламтящия легион.
Пламтящия легион… и още някой.
Друидът не разбираше точно кои или какво са тези трима, дори и след като се беше докосвал до древното им зло. В действителност Малфурион не искаше да знае повече. Онова, което бе открил по време на пътуването до леговището на Детуинг, беше достатъчно, за да го убеди, че подобни същества никога не бива да бъдат допускани в Калимдор… ако това изобщо е възможно. Същото важеше и за властелина на Легиона.
Той се огледа около себе си и обгърна с поглед надеждата на собствения си свят. Само дузина дракони, като начело летяха Алекстраза и Изера. Друга женска, говореща от името на бронзовите, се носеше непосредствено зад тях. Още по три от всяко ято летяха по-назад и всеки от тях беше консорт на някой от Аспектите, включително и на този Ноздорму, за когото Крас му разказа по-рано.
Самият магьосник седеше на раменете на гигантската червена и сякаш попиваше вятъра, през който летяха. Тъй като добре знаеше какво представлява в действителност Крас, Малфурион подозираше, че древният заклинател си представя как се носи рамо до рамо с тези левиатани, порейки небесата със собствените си криле.