Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
През цялата местност проехтя ужасяващ пукащ звук, който за един кратък миг заглуши всички други звуци.
И великият спасител на Ценариус увисна безжизнен в хватката на Аркемонд.
Демонът захвърли съперника си настрана с почти нагла разсеяност, както някой би го сторил с обикновен боклук.
После избърса ръце и погледна към вцепенените защитници.
Внезапно от безжизнената почва избликнаха лиани, които стиснаха здраво крайниците на Аркемонд. Демонът откъсна една част от тях без никакво притеснение, но когато се опита да ги захвърли, те се усукаха около китката му. В същото време от пръстта поникнаха нови, които заеха мястото им.
Малфурион Стормрейдж пристъпи напред, лице в лице с далечния демон, а очите му бяха също толкова мъртви, както когато бе съобщил на другите за отвличането на Тиранде. Около него трептеше аура с висок заряд и той непрестанно мърмореше нещо на някакъв предмет, в който Крас пръв различи листо — същото като онези, растящи по лианите.
Изражението на Аркемонд не се промени, но движенията му станаха по-необуздани. Растенията сега покриваха три четвърти от огромното му тяло и изглежда всеки миг щяха да впримчат и останалата част.
Явно осъзнал това, той преустанови опитите си да махне задушаващите лиани. Вместо това присви очи и успя да освободи ръцете си в достатъчна степен, за да допре длани една в друга.
И в мига, в който Аркемонд докосна пръсти… ужасяващият командир на Легиона изчезна във вихър от зелени пламъци.
Малфурион ахна. Друидът падна на едно коляно, клатейки глава.
— Аз го провалих… — чуха го да мърмори Брокс и магьосникът. — Не оправдах доверието на моя шан’до, точно когато трябваше… когато наистина беше важно…
Оркът и земният погледнаха към Крас за някакво обяснение. Заклинателят облиза устни, а после тихо обясни:
— Великият зелен дракон, Аспектът, на име Изера, е майка на Ценариус, властелина на горите.
Дунгард, който пушеше лулата си, сбърчи вежди, а после каза:
— Моят народ винаги е вярвал, че Елун е родила полубога…
— Истинската история е доста заплетена — отвърна Крас.
Брокс не казваше нищо, разбирайки, че ще последва още.
— Баща му… — продължи магьосникът. — Баща му е древния горски дух Малорн…
След момент оркът най-сетне попита:
— И?
— Малорн… известен още като Белия елен.
Дунгард почти изплю лулата си. Брокс рязко си пое въздух, показвайки, че е разбрал. Той извърна поглед към мястото, където огромното прекършено тяло на звяра бе проснато сред другите мъртви. Бащата бе дошъл да спаси сина си с цената на собствения си живот — нещо, което оркът лесно разбираше.
— Провалих го… — повтаряше Малфурион, насилвайки се да стане. После се обърна към Крас: — От теб научих, че Изера е майката на моя шан’до, което бе огромна изненада, но вече знаех истината за Малорн. По време на обучението ми Ценариус каза, че носи семето на Белия елен… — Нощният елф стисна юмрук. — И когато видях какво стори Аркемонд на бащата на онзи, който е като мой родител, не желаех нищо по-силно от това да изтръгна живота от онова чудовище.
Крас положи длан на рамото на друида.
— Кураж, младежо. Успя временно да прогониш Аркемонд от бойното поле, а това не е малко постижение… — Очите на магьосника се стесниха и той погледна към битката зад гърба на приятеля си. — И ни дава известно време…
Малфурион потрепери, а после разклати глава, за да се отърси от съжалението.
— Губим, нали?
— Боя се, че да. Въпреки че хвърляме срещу им всичко, което имаме, демоните пак се оказват твърде силни. Бях сигурен… вярвах… — Крас се изплю ядно. — Посмях да обърна Времето с главата надолу, сторих всичко напук на собствените си предупреждения… и резултатът е катастрофа след катастрофа!
— Не разбирам…
— Трябва да разбереш само това — ако драконите не дойдат, при това много скоро, всички ще умрем. Ако не от остриетата на Пламтящия легион, то от по-тъмно и много по-старо зло, което манипулира дори страховития Саргерас! Знаеш за какво говоря! Вече си почувствал ужасното им присъствие! Знаеш какво биха искали да сторят с този свят! Те…
Крас нададе вой.
— Какво… — започна друидът.
Магьосникът се прегъна на две. Другите гледаха с ужас как крайниците му започват да се вкаменяват.
— Ередари! — изкрещя Малфурион. Почувства как собствените му ръце и крака потреперват и разбра, че го е сполетяло същото зловещо заклинание, ударило магьосника. — Брокс! Намери Ронин…