Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Те подминаха костите и се качиха на нещо, било, най-вероятно, елегантният покрив на тераса. По пода бяха разпръснати счупените подпори на парапета, оформени от живо дърво, а перлена статуя на Азшара — все още изненадващо цяла — беше затрупана от мъртвите листа на дъба, който поддържаше къщата.
Красивото лице на кралицата все още се виждаше. Братът на Малфурион постави глава върху пълните й, сега напукани устни.
— Почти е време — промърмори той, говорейки повече на себе си, отколкото на Тиранде. После извади плитко шишенце от кесия, вързана за колана му. Макар и червеното стъкло да скриваше съдържанието, жрицата успя да почувства достатъчно, за да се напрегне.
— Илидан… какво има в тази бутилка?
Погледът му не се отмести от предмета в ръцете му.
— Просто малко от самия Кладенец.
— Моля? — Думите му, изречени толкова лековато, я разтърсиха до дъното на душата й. — Но… никой… забранено е… дори Аристократите никога не биха помислили…
Магьосникът кимна.
— Да… дори те не биха. Точно това е толкова интересно в нашия народ, не мислиш ли, Тиранде? Със сигурност все на някого му е хрумвало и преди мен… може би оттам идват легендите за най-великите ни магьосници. Възможно е те тайно да са прибирали частица от Кладенеца за някоя по-специална магия! Вероятно е така. — Илидан сви рамене, а изражението му отново се вкамени. — Но дори и никой никога досега да не го е правил, не виждам причина да се въздържам. Просто ми хрумна — ей така, от нищото — да взема малко от Кладенеца със себе си. Така нищо няма да е непостижимо за силите ми!
— Но Кладенеца… дори и капчица от него… — Тиранде трябваше да го накара да я чуе. Да си играе с водата на Кладенеца по такъв начин можеше да доведе до катастрофа не по-малка от това, че е приел в себе си част от тъмната магия на Легиона.
— Да… Представи си само какви сили съдържа цялата тази стъкленица… — Ако Илидан все още имаше истински очи, те щяха да горят в очакване. — Би трябвало да е достатъчно, за да ми помогне да спася света!
Но жрицата не беше убедена. Като посветена в тайните на Елун, Тиранде познаваше много по-добре от Илидан легендите и историята на Кладенеца.
— Илидан… да използваш Кладенеца срещу самия него по такъв начин… може да ни погълне абсолютният хаос! Спомни си историята за Ару-Талис…
— Ару-Талис е само това — един мит.
— А огромният кратер, покрит от толкова много поколения насам с гори, също ли е мит?
Той отхвърли с махване на ръка предупреждението й.
— Никой не знае какво се е случило с този град, нито дори дали наистина е съществувал! Спести ми историите си за мъдрост и страх…
— Илидан…
Белязаното лице се изкриви в нарастващ яд.
— Искам да млъкнеш… веднага!
— … — От устата на Тиранде не излезе и звук, макар и да се опитваше да изкрещи. Дори когато най-сетне се задави, това стана в пълна тишина.
Илидан отново се надигна и се загледа в центъра на Кладенеца. Бурята се беше усилила до такава степен, че изпотрошеният дървесен дом сега се люлееше от надигналите се ветрове. Над водите проблясваха страховити призрачни светлини.
Жрицата поклати глава. Въпреки самоувереността на Илидан и вярата му в собствените му сили, тя се тревожеше от това, че все още никой не ги е забелязал. Манорот със сигурност не можеше да е толкова сляп, колкото вярваше близнакът на Малфурион. Но при все това, като се изключи хрътката, не се бяха натъквали на никакви демони, освен на двама адски пазачи по-рано, които Илидан беше насочил в друга посока само с махване на ръка.
Магьосникът докосна запушалката с пръст и Тиранде чак сега забеляза, че тя представлява миниатюрна статуетка на кралицата. Азшара се завъртя три пъти, сякаш танцуваше за Илидан, а после запушалката изскочи. Той е хвана с лекота.
— Гледай, Тиранде… Гледай как ще извърша това, което безценният ти Малфурион не би могъл…
И той рязко обърна бутилката, изливайки съдържанието й върху себе си.
Но водите на Кладенеца не реагираха като нормална вода, поне не по отношение на Илидан. Те не се стекоха по него и всъщност почти не го намокриха. Когато покапаха върху него, братът на Малфурион за секунда заблестя в наситено черно. После плашещото сияние се скри в тялото на магьосника, изпълвайки го така, както откраднатите от адския звяр енергии по-рано.
— В името на боговете… — прошепна той. — Знаех, че ще почувствам нещо… но това… това е великолепно!