Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Ако трябва да се пожертваме, за да спасим Калимдор, ще изпълним свещения си дълг! — отвърна му тя.
Крас стисна зъби. Бъдещето, което познаваше, все още беше възможно, но той с лекота си представяше и друго, в което някои от тях, или дори всички те, щяха да умрат тук. Той можеше да приеме това за себе си. Но да види обичната си кралица мъртва…
„Не! Не може да умре!“
Магьосникът се приготви. Каквото и да му костваше, той щеше да се погрижи Алекстраза да оживее… с или без него.
Драконите достигнаха покрайнините на Зин-Азшари и дори Крас, който добре съзнаваше какво може да очаква при първото нахлуване на Пламтящия легион в света на смъртните, беше отвратен от гледката. В ума му се събудиха спомени за втората война, в която Даларан и други нации бяха паднали пред демоните и немъртвите им съюзници.
Алекстраза видя, че към тях се приближава огромна група гибелни стражи. Тя отметна глава назад, а после издиша чист огън.
Изгорените чудовища закрещяха и започнаха да падат към земята. С един-единствен дъх аленият левиатан бе прочистил небето от почти сто демона.
— Комари… — промърмори тя. — Нищо повече от комари…
Тогава обаче един от зелените дракони, летящи по-назад, изрева изненадано, защото го удариха няколко големи кръгли снаряда. Крас нямаше нужда да ги вижда, за да знае, че това са инфернали. Дори и люспите на възрастен дракон не бяха напълно непробиваеми. Раните на зеления бяха съвсем повърхностни, но множество подобни удари щяха да вземат своето.
— Нека се възползваме и ние от тези гнусни създания! — изсъска Изера. Тя насочи затворените си очи към следващата вълна падащи от небето демони.
Инферналите се забавиха, а после продължиха да се спускат, но в съвсем различна посока от първоначалните си цели. Крас изчисли новата им траектория и се усмихна мрачно. Онези в двореца щяха да научат от първа ръка каква разруха са отприщили върху Калимдор.
Ала по-ранното предупреждение на Крас за опасността, която и Манорот, и Аристократите представляваха, се оказа пророческо, защото в следващия миг от бурното небе започнаха да падат ужасяващи черни мълнии. Попаднали в центъра на атаката, драконите и техните ездачи трябваше да разкъсат формацията, за да оцелеят.
Не всички се справиха. Може би забавен от нападението на инферналите, зеленият мъжкар се поколеба. Повече от дузина мълнии го поразиха директно. Електричеството проби лявото му крило, а после го изгори ужасно по опашката и гърдите.
Но макар и ударите да спряха, по-лошото тепърва предстоеше. Всяка от раните на зеления запламтя ярко и пред очите на Крас започна да се разпростира по тялото на дракона. Още по-слаб, той стана лесна цел за атаките на Аристократите. Още шест светкавици удариха консорта на Изера, докато се бореше да се задържи в небето. Драконът изрева в агония, а предсмъртният му вопъл проехтя в ушите на магьосника.
След това зеленият просто падна.
Огромното му тяло се стовари върху тъмната повърхност на Кладенеца. Но дори и подобно огромно животно изглеждаше като обикновено камъче за бушуващия водовъртеж. Докато зеленият дракон потъваше в дълбините, на негово място се образуваха няколко леки вълнички, а после върху зловещото езеро не остана и следа.
Изведнъж някакъв плашещ тътен изпълни ушите им.
— Дръж се здраво! — нареди Алекстраза и се обърна.
Върху драконите се изсипа нова атака. Черните мълнии падаха навсякъде и този път нито един от левиатаните не можа напълно да ги избегне. Дори Алекстраза потрепери, когато един заряд удари дясното й бедро.
— Те не прогарят! — възкликна тя. — Толкова е студено! Смразява до кост!
— Ще видя какво мога да направя!
— Не! — Тя изви шия към него. — Трябва да пазим силите си за атака!…
Аспектът на живота рязко зави и едва избегна сблъсъка с още няколко мълнии, които щяха да поразят не само нея, но и Крас. Драконите из цялото небе се въртяха в някакъв зловещ танц. Магьосникът се огледа и видя с облекчение, че всичките му спътници все още се държат здраво. Беше се изплашил, че необходимостта да избегнат магическите светкавици е попречила на драконите да се грижат за ездачите си, но дори и при подобни обстоятелства древните левиатани ги пазеха.
Ала това нямаше как да продължава вечно. Крас присви очи и се загледа към центъра на Кладенеца. Да… можеше да различи Демоничната душа. Също така почувства, че порталът е почти готов.