Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Но оркът не беше в по-добро състояние от нощния елф. Макар и очевидно ранен, със сигурност не друг, а Аркемонд направляваше атаката, която повали само тях. Лейтенантът на Саргерас ясно съзнаваше, че ако убие Крас и неговите приятели, последната голяма пречка пред победата на Легиона ще падне. Дори Джарод се гърчеше на земята.
И тогава, точно когато всеки от тях почувства как камъкът стиска дробовете му и изтиква навън въздуха от тях, чуха в умовете си женски глас, който едновременно ги успокои, но и им даде кураж.
„Не бойте се — каза той — и дишайте свободно…“
Крас, Малфурион, Брокс и Джарод като един вдишаха с освободени гърди. В същото време почувстваха надигащия се вятър и над главите им премина огромна сянка.
— Тя дойде! — изрева Крас, вдигайки освободените си от магията ръце към небесата. — Те дойдоха!
Небето се изпълни с дракони.
Бяха червени, зелени и бронзови — ятата на Алекстраза, Изера и отсъстващия Ноздорму. Двата Аспекта доминираха огромното сборище, а колосалните им криле имаха няколко пъти по-голям размах от тези на дори най-едрите от останалите дракони.
Левиатаните като един се спуснаха към демоните, заети с прикованите си към земята врагове.
— Джарод! — извика Крас, завъртайки се към командира на армията. — Накарай тръбачите да надуят роговете толкова силно и дълго, че да не остане никой, който да не разбере намеренията ни! Победата все още може да бъде наша!
Командирът на армията сграбчи юздите на най-близката нощна пантера и я пришпори към армията. Когато изчезна в мрака, драконите започнаха истинската си атака.
Първата редица, съставена от червени гиганти, отвори огромните си усти и избълва истински ад. Огънят помете предните линии на Легиона и няколкостотин демона се превърнаха на прах само за едно мигване.
Бронзовите дракони се понесоха над ордата… и след тях чудовищните войни започнаха да се движат на обратно. Но макар Времето да се бе обърнало за тях, то не го беше сторило за онези по-назад. Това създаде хаос и сблъсък с титанични размери, който доведе до смъртта на още стотици от войните на Аркемонд.
Един от бронзовите падна, изкривен до неузнаваемост, тъй като ередарите и натрезимите се опитваха да удържат тази невъобразимо силна атака. Но магиите им загубиха силата си и се насочиха към собствените си създатели, защото сега ятото на Изера се носеше над тях. Затворените сънуващи очи на зелените дракони посяха кошмари в умовете на податливите заклинатели. Уорлоците се гледаха един друг и виждаха само врагове сред редиците си.
Реакцията им беше предвидима. Ередарите избиваха други ередари, а натрезимите с удоволствие се включиха в клането. Впримчени от тъмните видения, създадени от зелените, демоните бяха безмилостни към собствения си вид и дори Аркемонд не можеше да им покаже смъртоносната им грешка.
Далеч зад клането Алекстраза се спусна там, където я очакваха Крас и останалите. Изера щеше да стори същото… но тогава, за удивление на всички онези, които я познаваха, очите на Аспекта се отвориха широко пред ужасяващото бойното поле. Красивите й блестящи изумрудени ириси попиваха гледката на белия рогат труп.
Трупът на Малорн.
Драконът нададе вой — не рев, а много тъжен вой — и отлетя към мястото, където лежеше огромният елен. Демоните, които все още се намираха наоколо, паднаха мъртви под невероятната й ярост. Изера смаза някои, други прегриза на две, а останалите запрати надалеч с един мах на широкото си крило.
Когато наоколо нямаше никой, върху когото да изкара тъгата си, Онази, що сънува, се спусна до елена и положи глава върху неговата. Тялото й потрепери от нещо, което можеше да са само хлипове.
— Знаехме, че ще дойдем късно… — успя да промълви Алекстраза, гледайки своята сестра с разбиране. — Но не и толкова късно…
— Ценариус още е жив — отбеляза Крас. — Тя трябва да го знае.
Аспектът на живота кимна и затвори очи за миг. След секунда Изера вдигна глава и се обърна към тях. Двата гиганта се вгледаха един в друг, а после зеленият дракон се понесе над тялото на Малорн.
Останалите отстъпиха, за да може тя да кацне над изпадналия в безсъзнание Ценариус. Изера пое неподвижния властелин на горите с невероятна нежност.
— Ще ги сполетят такива кошмари, че каквото и да имат вместо сърца, ще се взриви… — каза тя през стиснати зъби. — Ще им създам техни собствени демони, които да ги побъркат така, че да могат само да копнеят за смъртта… но няма да им позволя да се събудят за достатъчно дълго време, че да я постигнат…