Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Жрицата рязко разтърси глава, но мълчаливият й протест не достигна до Илидан. Тя понечи да пристъпи към него, само за да открие, че той е направил и краката й напълно неподвижни.
„Майко Луна! — помисли тя. — Не можеш ли да ми помогнеш?“
Но нямаше нито знак, нито отговор от Елун и Тиранде продължи безпомощно да гледа Илидан.
Той протегна ръце към Кладенеца и започна да мърмори под нос. Сега черното сияние се завърна и се концентрира около ръцете му, усилвайки се все повече и повече с всяка изминала секунда.
Очните му кухини под шала блестяха като огън. Даже коприната над тях сякаш задимя.
Но когато Илидан започна магията си, силно чувствителните сетива на Тиранде усетиха нечие друго присъствие. Жрицата отново се опита да предупреди Илидан, но той не я гледаше.
Тя видя как невидимото присъствие обгръща нищо неподозиращия магьосник и в същия миг осъзна, че това не е едно същество, а няколко.
И заедно с това ужасно знание се появи и усещането, че тези съзнания бяха по природа също толкова злокобни — не! — по-злокобни дори от онова, което бе почувствала, когато я беше докоснал гнусният ум на Саргерас.
Удиви я фактът, че Илидан изобщо не ги усеща. Тиранде беше сигурна, че това е някакъв друг покварен елемент от Пламтящия легион, и зачака ужасния миг, в който братът на Малфурион ще бъде повален.
Но вместо това тя с удивление осъзна, че мистериозните новодошли сега подсилват магията на Илидан, преобразявайки я в нещо много по-могъщо, отколкото иначе щеше да бъде. Магьосникът се смееше, виждайки как творението му е почти завършено, явно сигурен, че го е изградил сам.
Жрицата внезапно разбра, че липсата на сблъсъци по пътя към Кладенеца не е била само благодарение на хитростта на Илидан.
Сега тя се замоли още по-яростно на Елун за помощ. Илидан трябваше да бъде предупреден, че го използват. Тя знаеше със сигурност, че великата му магия по някакъв начин ще предизвика катастрофа.
„Майко Луна! Чуй молбите ми!“
Изпълни я благословена топлина. Тя почувства как магията, направена й от Илидан, се разтапя в нищото. Надеждата й се върна.
— Илидан! — извика веднага жрицата. — Илидан! Внимавай…
Но още докато се обръщаше, магьосникът събра длани… и от тях бликна лъч черна светлина, който полетя в обхванатите от бурята небеса над Кладенеца на вечността.
Тиранде почувства как съзнанията се оттеглиха. И по-лошо, докато избледняваха, тя усети огромното им задоволство.
Предупреждението й беше дошло твърде късно.
Саргерас виждаше как и последните прегради внезапно изчезват. Порталът, за който копнееше, всеки миг щеше да се отвори напълно. Скоро той щеше да получи своя път към този омърсен от живот свят…
Крас подскочи.
— Какво има? — извика Алекстраза.
Закачуленият магьосник огледа все още далечния Зин-Азшари… и колосалната буря, издигаща се над Кладенеца на вечността. Потрепери.
— Страхувам се, че имаме по-малко време, отколкото бях преценил…
— Значи ни трябва още по-голяма скорост!
И с тези думи огромният червен дракон размаха крилете си още по-силно, а мускулите под тях се напрегнаха от усилието.
Обръщайки се назад, Крас видя, че другите дракони ги следват плътно. Всички чувстваха, че сега времето действа против тях повече от всякога. Магьосникът прокле мислено. Това не биваше да се случва. Дори собственият му вид бе изгубил твърде много време да обсъжда нещо, което трябваше да е очевидно. Ако само го бяха послушали…
Но той не можеше да спре да мисли, че ако се проваляха, съдбата, очакваща не само нощните елфи, но и безброй неродени поколения, щеше да е в огромна степен по негова вина. Самият той се бе колебал да си играе с времето твърде дълго, а и решението да не преследват Демоничната душа също беше негово. Ако се бе опитал да проследи онези, които я бяха взели от Малфурион, може би все пак щяха да имат някакви шансове да вземат диска.
Но в момента нямаше смисъл от такива разсъждения. Сега единственото, за което трябваше да мисли, бе как да изкупи грешките си, като върне историята в предишния й курс.
— Трябва да се приготвим! — извика той на Алекстраза. — Въпреки че ще подминем двореца, нито Аристократите, нито Манорот могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка, дори от теб! Те ще атакуват откъм крепостта на Азшара! Не бива да забравяме какво още се опитва да използва портала, който Кладенецът и Душата са създали заедно! Те също ще сторят всичко възможно да ни попречат да достигнем диска.