Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
— Към центъра! — изкрещя заклинателят. — Нямаме никакво време!
Алекстраза незабавно пое в указаната посока. Крас се наведе напред. Колкото и да бе обширен Кладенецът на вечността, на огромните криле на неговата кралица им трябваха само няколко маха, за да достигнат целта си.
И там, точно над зейналата паст на водовъртежа, Демоничната душа се носеше и излъчваше някакво странно спокойствие. Заобиколена от нечестива черна аура, тя не беше засегната от магическата буря.
— Със сигурност е добре защитна! — напомни Крас.
— Изера и аз ще се погрижим за това заедно с водачката на бронзовите!
Той кимна.
— Ние двамата с Ронин ще следим за реакция от страна на Саргерас или старите богове.
Драконите, които нямаха ездачи, се оттеглиха, за да бдят за атака от страна на Зин-Азшари. Трите женски дракона наобиколиха зловещия диск. Всички бяха много внимателни, спомняйки си болезнено ясно предишния си сблъсък с артефакта. Алекстраза погледна веднъж към другите две, а после кимна рязко.
От всяка от трите избликна лъч златиста светлина.
Магиите им достигнаха Демоничната душа едновременно и я погълнаха. Зловещата аура около нея изчезна, пометена от силата им. Дискът започна да трепти…
После магиите им внезапно бяха отблъснати без предупреждение. Ответният удар беше толкова ужасен, че и трите дракона отхвърчаха на известно разстояние. Ездачите им едва успяха да се задържат.
Вкопчил отчаяно ръце във врата на кралицата си, Крас извика:
— Какво има? Какво стана?
Алекстраза успя да спре полета си. Очите й бяха широко отворени и впити в Демоничната душа, намираща се на малко по-далечно разстояние отпреди.
— Старите богове! Почувствах ги! Но от вътрешността на диска! Демоничната душа носи не само частица от нас, но и от тях!
Това не беше кой знае каква изненада за Крас. Но явно това, че участваха в сътворяването на диска, не осакатяваше старите богове по начина, по който го правеше с драконите. Очевидно се надяваха да го контролират — нещо, което ятата не можеха да строят. Детуинг го беше създал различен по отношение на тях… ако изобщо бе осъзнал намесата им.
— Можеш ли да пробиеш магията им?
— Не знам… наистина не знам!
Крас прокле. Отново бяха подценили тримата.
Видя, че Ронин се опитва да му сигнализира. Магьосникът посочи към Зин-Азшари. Крас се обърна по посока на легендарния град…
И видя как повече от двайсет сенчести чудовища, всяко от които не по-малко от дракон, се понесоха към тях.
Седемнайсет
Азшара се контеше.
Не че, разбира се, кралицата не беше самото съвършенство — дори тя знаеше това, — но този път бе намерила някой, който заслужаваше повече усилия дори и от нея самата.
„Моят господар Саргерас идва! Най-накрая някой, достоен да ми бъде съпруг!“
Азшара дори за миг не подлагаше на съмнение убежденията или здравия си разум. Сега тя, която столетия наред очароваше поданиците си, бе очарована от властелина на Легиона.
В този миг дворецът се разтърси силно. И при това не за първи път. Откъсвайки се с неохота от прекрасната гледка в огледалото, кралицата се завъртя.
— Важ! Важ! Какво предизвиква тази ужасна дандания?
Нейната главна придворна дама дотича при нея.
— Жалък опит на боклука да спре неизбежното, поне така докладва капитан Варо’тен, о, Светлина на Светлините!
— А какво прави добрият капитан по въпроса с тази ужасна обида към слуха ми?
— Лорд Манорот е осигурил за него и доверените му войници подходящи ездитни животни. Капитанът вече е на път, за да се разправи с тези наглеци.
— Значи всичко се развива според плана? Пристигането на нашия господар няма да се забави?
Лейди Важ се поклони елегантно.
— Лорд Манорот не предвижда забавяне. Борбата на бунтовниците срещу магията е безплодна.
— Прекрасно…
Азшара се върна към заниманието си отпреди малко — да се възхищава сама на себе си в огледалото. Всъщност нямаше какво повече да направи, за да стане по-красива. Копринената й рокля се спускаше по мраморния под зад нея, а ефирната кройка оставяше много малко на въображението. Прекрасната й коса беше вдигната високо, а на стратегически места бе разположила блестящи звездни диаманти — кристали, светещи със своя собствена вътрешна светлина.