Ханибал - врагът на Рим

Ханон се изуми.

— Какво правиш тук?

— Помагам на приятел — отвърна Квинт. Остави лампата на пода и изпробва един ключ върху оковите. Първият не стана, но вторият се завъртя. Миг по-късно желязната окова на врата на Ханон също беше отключена. Квинт се ухили.

— Да вървим.

Ханон не можеше да сдържи радостта си.

— Как разбра, че да се върнеш?

Устните на Квинт се извиха в иронична усмивка.

— Можеш да благодариш на Аврелия. Веднага щом те отвели, тя пратила Елира да ме намери. След това подпалила хамбара.

Ханон беше объркан.

— Но ключовете? Няма кога да сте им направили копия.

— Тези са оригиналните — отвърна Квинт. Видя слисаната физиономия на Ханон и обясни: — Похвалих Агесандър за отличната му работа и го наградих с кана от най-доброто вино на баща ми. Направо щеше да се разтопи от радост. Не знаеше обаче, че съм подправил наградата му с достатъчно папаверум, за да тръшне и слон. После просто го изчаках да се напие и да заспи. И взех ключовете.

— Ти си гений. Както и Аврелия. — Ханон сграбчи ръката му. — Благодаря ти. За втори път съм ви задължен за живота си.

Квинт кимна, после каза:

— Знам, че Агесандър лъже за плановете ти да ни убиеш. Ако искаше смъртта ми, нямаше да ми се притечеш на помощ при колибата. Освен това знам, че и ти би ми помогнал в подобна ситуация. — Тръгна към вратата. — Да вървим. Утрото наближава. Аврелия е в обора и хвърля храна на кучетата да не лаят, но не може да остане все там. Каза да ти предам, че ще се моли за теб. — Не спомена за сълзите на сестра си. Какъв смисъл имаше да го прави? Фантазиите ѝ бяха невъзможни.

Натъжен, че няма да може да види Аврелия, и без да подозира за чувствата на Квинт, Ханон го последва навън.

Стопанският двор пустееше и единственият звук беше силното хъркане на Агесандър. След стотина крачки постройките останаха зад тях. Кипарисите покрай алеята се издигаха високи и заплашителни, клоните им скърцаха на лекия вятър. Лунният сърп беше увиснал ниско в небето и напомни на Ханон за Танит и дома. И за Суниатон. Изведнъж огромното облекчение от появяването на Квинт започна да отминава. Той може и да беше свободен, но не и приятелят му.

Когато стигнаха сянката на дърветата, Квинт спря. Свали ремъка през гърдите си и подаде гладиуса на Ханон.

— Това ще ти потрябва. — После тикна в ръцете му дебелото си вълнено наметало и една кожена чанта. — В чантата има храна за няколко дни и двайсет и пет дидрахми. Стигни до брега и намери превоз до Сиракуза. Там ще можеш да намериш търговски кораб до Картаген.

— Никъде не отивам без Суниатон — заяви Ханон.

Физиономията на Квинт се промени.

— Да не си се побъркал? — изсъска той. — Дори не знаеш къде го държат.