Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Бостар погледна дългата виеща се колона, която приближаваше от югозапад.
— Гледай и го запомни — каза на скутария, който подтичваше до него. — Зрелището си го бива.
— Да, командире. — Мъжът се изхрачи и плю. — Макар че гледката би ми харесала много повече, ако имаше още четирийсет хиляди мои сънародници.
— Не всички са лоялни като теб и другарите ти — отвърна Бостар. В сърцето си той също съжаляваше, че войската се е стопила с повече от една трета за по-малко от три месеца. До голяма степен намаляването ѝ се дължеше на понесените досега жертви и на гарнизоните, които оставяха по пътя към Иберия. Освен това много хора, може би десет хиляди, бяха освободени от Ханибал, преди да са дезертирали. Обсъждането на тези неща с прост войник не беше добро за бойния дух и затова Бостар си задържа езика зад зъбите. Духът му обаче скоро се приповдигна. Нямаше как да не изпита възторг при вида на такава огромна войска — първата за повече от поколение, която маршируваше срещу Рим.
Последният копиеносец мина покрай тях и не след дълго дойде ред на следващия отряд — плътни редици свирепи татуирани бойци с туники от кози кожи и с боси крака. Бяха въоръжени с малки кръгли щитове и по няколко метателни копия. След тях вървяха стотици балеарски прашкари — диви полуголи мъже от средиземноморските острови, чиито умения с прашката бяха легендарни. Бостар не би се доверил на нито един от тях, но те бяха чудесно допълнение във войската на Ханибал.
После дойде ред на леката иберийска пехота — цетарти, въоръжени с кръгли кожени щитове, метателни копия и фалкати. По-нататък Бостар различи Ханибал и офицерите му, заобиколени от конната част от телохранителите му — местна кавалерия с бронзови шлемове с гребени и червени наметала. Зад генерала маршируваха тежковъоръжените келтиберийски пехотинци — скутариите.
Бостар не можеше да види последните отряди от войската, които следваха обоза — хиляди натоварени мулета, водени от иберийски селяни. Тилът се пазеше от трийсет и седем бойни слона и още келтибери. Бостар си помисли, че тяхната униформа е може би най-поразителната в цялата войска — черни наметала, бронзови шлемове с алени гребени и кожени наколенници. Щитовете им бяха или кръгли като на цетартите, или овални; освен това бяха въоръжени с къси прави мечове и копия, изработени изцяло от желязо. Накрая, подвижни и бързи, бяха множеството ескадрони иберийска и нумидийска кавалерия — най-добрите конници на света и тайното оръжие на Ханибал.
Скоро стигнаха до мястото, където беше генералът. Скутарият каза паролата на конника, който излезе да ги пресрещне, и в защитния кордон се образува проход. Бостар бързо скочи от коня и хвърли повода на ибериеца. Докато вървеше, усети погледа на Ханибал върху себе си, ускори крачка и отдаде чест.
— Искал си да ме видиш, генерале?
Ханибал се усмихна.
— Да. Не очаквах да дойдеш толкова скоро.
Бостар не успя да се сдържи и се ухили.
— Исках да разбера какво си намислил за мен.
Ханибал погледна офицерите от двете си страни.
— Лъвчето кипи от енергия и нетърпение, а?
Разнесе се смях и Бостар се изчерви — не на последно място защото генералът и братята му, синовете на Хамилкар Барка, бяха известни като „лъвското котило“.
Ханибал забеляза смущението му и каза:
— Не се обиждай, не исках да те засегна. Именно войници като теб са гръбнакът на тази армия. А не като хилядите, които трябваше да освободя след последната кампания. Онези със слабите сърца.
Бостар кимна.
— Благодаря, генерале.
Ханибал погледна на югозапад, откъдето бяха дошли.
— Трудно е да се повярва, че пристигнахме в Галия само преди няколко седмици, нали? Сякаш от цяла вечност не сме се сражавали.
— Няма да забравя този поход, генерале. — След враждебните опалени от слънцето земи на север от Ибър Бостар се радваше на плодородната почва на Южна Галия с нейните пъстри като кръпки ниви, големи села и дружелюбни местни.
Ханибал кимна тъжно.
— Аз също. Десет хиляди души за по-малко от три месеца е наистина сериозна загуба. Но нямаше как да се предотврати. Скоростта беше жизненоважна и тактиката ни проработи.
Магон погледна кисело брат си.
— Не забравяй и десетте хиляди пехотинци и конници, които трябваше да оставиш, за да усмиряват кучите синове.