Ханибал - врагът на Рим

— Намерих ги сред жалките ти вещи. Значи крадеш пари и оръжие от собствениците си, а? — гневно извика Агесандър. — И сигурно щеше да им прережеш гърлата през нощта, преди да избягаш при мръсните си сънародници и да се включиш във войната им срещу Рим.

— Никога през живота си не съм виждал тези неща — извика Ханон. Моментално си спомни как беше видял Агесандър да се спотайва в атриума. Значи точно това беше правил сицилианецът! — Кучи син — промърмори Ханон и се опита да седне. В отговор получи ритник в лицето и падна по гръб на постелката си, заслепен от болка. Устата му се напълни с кръв и момент по-късно той изплю два зъба.

Агесандър се изсмя жестоко и нареди:

— Сложете му оковите. На врата и на глезените.

Зашеметеният Ханон гледаше как робите пристъпват и му надяват тежките железни окови. Три силни изщраквания и сякаш отново се озова на робския пазар. Както преди, на металната ивица около врата му имаше дълга верига. С брутално дърпане Ханон беше принуден да се изправи и го поведоха към вратата.

— Спрете!

Всички се обърнаха.

Все още по нощница, Аврелия стоеше на прага на спалнята си.

— Какво правиш? — изкрещя тя. — Ханон е домашен роб, а не полски работник, с когото да правиш каквото си искаш.

Сицилианецът се поклони театрално. Подигравателно.

— Прости, че те събудих толкова рано, господарке. След като чух новините от писмото на баща ти се разтревожих как ли ще реагира този роб. Помислих си, че може да е решил да направи нещо лошо на теб и на семейството, преди да избяга. За съжаление се оказах прав. — И показа доказателствата.

Ужасената Аврелия погледна Ханон. И трепна, когато видя окървавеното му лице.

— Някой ги е подхвърлил сред вещите ми — изпъшка Ханон и хвърли отровен поглед към Агесандър.

Аврелия моментално го разбра и тръгна към тях.

— Видя ли?

Сицилианецът се изсмя.

— Нима очакваш да каже нещо друго? Всички гуги са лъжци. — Кимна на двамата здравеняци. — Хайде. Чака ни дълъг път.

— Забранявам ви — изкрещя Аврелия. — Нито стъпка повече.

Държащите Ханон роби замръзнаха, а Агесандър се обърна.

— Прости, господарке, но в този случай ще оспоря заповедта ти.

Гласът на Атия изплющя като камшик.

— А моята? — остро попита тя. — В отсъствието на Фабриций аз командвам тук, не ти.

Агесандър примигна.

— Разбира се, господарке.

— Обясни какво означава това.

Агесандър вдигна отново ножа и кесията и повтори клеветата си.

Атия изглеждаше ужасена.

— Какво би казал Фабриций, ако открие, че съм оставил толкова опасен роб в дома, господарке? — попита сицилианецът. — Би ме разпънал на кръст, и с пълно право.

„Коварен хитрец — помисли си Ханон. — Действаш, когато имаш срещу себе си само две жени, които да сплашваш“. Фабриций беше далече, а кой знае кога щеше да се върне Квинт?

Атия кимна.

— Къде го водиш?

— В Капуа, господарке. Очевидно е, че е твърде опасен, за да бъде продаден като обикновен роб, но чух, че местен магистрат починал наскоро. Погребението му е след два дни и синът му иска да почете баща си с гладиаторска битка. Двама затворници ще се бият помежду си до смърт, а след това победителят ще бъде екзекутиран.