Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Главатарят вдигна ръка и настъпи мълчание. Той погледна към двамата, за да се увери, че са готови, и рязко свали ръката си.
С див рев воинът се хвърли напред с високо вдигнат меч. Явно имаше намерение да приключи двубоя бързо и брутално. Щом приближи, замахна свирепо надолу. Вместо да разсече плът, мечът изсвистя във въздуха и се удари в покритата с камъчета земя, вдигайки дъжд от искри. Сафон беше отскочил с пъргавината на танцьор и се намираше зад противника си. Воинът изрева от ярост и се извъртя. Замахна отново, но напразно. Това като че ли изобщо не го впечатли. Той беше по-силният, по-големият и с по-дълго оръжие. Всички преимущества бяха на неговата страна.
„Бързината не е достатъчна“, помисли си Сафон. Отчаяно избегна мушкащата атака, която щеше да прониже бронзовия нагръдник и гръдния му кош, ако беше успяла. Дотук ватираната туника на воина беше посрещнала косите удари, които бе успял да нанесе. Невъзможно беше да направи нещо повече, без да приближи опасно близко. Докато отстъпваше от презрително ухиления си противник, Сафон не забеляза как един от авсетаните му подложи крак. В следващия миг той залитна назад и падна на твърдата земя. За щастие не изпусна меча си.
Воинът пристъпи напред и Сафон видя как смъртта го поглежда в очите. Изчака, докато противникът му започна да замахва надолу, и в последния момент се претърколи към средата на кръга. Чу зад себе си как мечът се стоварва на земята. Със съзнанието, че скоростта е жизненоважна, се претърколи още два пъти, преди да се опита да се изправи. Подигравателният смях на авсетаните изпълни въздуха и огромният воин вдигна ръце, предвкусвайки победата. Коварството им изпълваше Сафон с ярост. Той знаеше също, че двубоят не може да бъде спечелен по обичайния начин. Време беше да хвърли зара. Да рискува. Извади кинжала с лявата си ръка, без да обръща внимание на освиркванията на наблюдаващите.
Зачака, като поемаше дълбоко дъх. Трябваше да издебне момента, когато воинът замахне странично към него. Единственият начин да го провокира беше да остане на място — без да се защитава. Тактиката му беше абсолютен риск. Ако противникът му не се хванеше на въдицата и не реагираше точно по желания начин, със Сафон щеше да е свършено, но той не можеше да измисли някакво друго решение. Умората заплашваше да надделее и раменете му вече бяха натежали.
Огромният воин тръгна ухилен напред.
Сафон с трепет осъзна, че противникът му е решил, че се предава. Не помръдна нито мускул.
— Приготви се да умреш — изръмжа воинът, вдигна меча си и замахна в дъга, като се целеше в ключицата на Сафон. Ударът беше нанесен със съкрушителна сила по цел, която стоеше неподвижно. За всички зрители двубоят вече беше приключил.
В последния момент Сафон клекна и острието разсече въздуха над главата му. Той се хвърли напред с протегната ръка и заби кинжала в лявото бедро на воина. Раната не беше смъртоносна, но и не беше нужно да е. Докато падаше безпомощно по корем, Сафон чу изпълнен с болка крясък. На лицето му се изписа доволна гримаса, докато се изправяше. На няколко крачки зад него кървящият воин се беше наклонил на една страна като кораб по време на буря. Цялото му внимание беше насочено към опитите да измъкне ножа от крака си. Сафон съвсем лесно можеше да го прободе в гърба.
Бърз поглед към озъбените лица наоколо му помогна да вземе решение. Проявата на милост щеше да е много по-полезна от безжалостната екзекуция. Сафон бързо се хвърли да изпълни задачата си. Прокара острието на меча през задната част на левия крак на противника и сряза сухожилията му. Щом воинът рухна с рев, Сафон настъпи дясната му ръка, като го принуди да пусне оръжието си. После опря върха на меча си в гърдите му и изръмжа:
— Предай се.
Като стенеше от болка, воинът вдигна ръце нагоре с разперени длани.
Сафон се обърна към главатаря, който гледаше като треснат от гръм, и каза само:
— Е?
Главатарят успя да се овладее.
— Извинявам се, че оскърбих вашия водач Ханибал. Авсетаните приемат с благодарност щедрите му дарове. Ти и спътниците ти сте свободни да си вървите.
— Отлично — с широка усмивка отвърна Сафон. — Синът ти идва с нас.