Ханибал - врагът на Рим

Успокои се с мисълта как точно в този момент друг римлянин — Квинт — се опитва да спаси обречения на смърт картагенец Суниатон, но това не продължи дълго.

Часовете се точеха и за Ханон беше все по-трудно да не тръгне към Капуа. Единствено обещанието пред Квинт го караше да остане. Зае се да поправя колибата, която беше оставена полуразрушена след боя. Първо събра всички изпопадали дърва, които успя да намери. После се зае да реже дъски с подходяща дължина с помощта на някакви стари, но годни за работа инструменти, които намери вътре. Не беше дърводелец, но конструкцията беше съвсем проста. Достатъчно му беше да огледа оцелелите стени, за да ги оправи. Работата беше лека, но в същото време удовлетворяваща, и когато слънцето клонеше към залез, Ханон отстъпи назад да се възхити на творението си.

Тревогата обаче продължаваше да го гризе. Вече не можеше да пренебрегне факта, че Квинт няма да дойде. Дали това означаваше, че опитът му се е провалил? Нямаше представа. Обмисли възможностите си и стигна до заключението, че е твърде опасно да се върне в стопанството. Агесандър със сигурност го търсеше. Нямаше никакъв смисъл и да тръгва за Капуа. Не познаваше никого там и ако не успееше да намери Квинт, нямаше да има представа какво е станало от сутринта. Оставаше му само да стои тук. Донякъде успокоен, Ханон запали огън в ограденото с камъни огнище и излапа малко от маслините, сиренето и хляба, които намери в чантата.

Увит в наметалото на Квинт, Ханон седна и се загледа в жълто-оранжевите пламъци, като си мислеше за най-скъпите му на света хора. За баща си. За Сафон и Бостар. За Суниатон. Спря за момент, преди да добави още две имена в списъка. Квинт. Аврелия. Колко от тях щеше да види отново? Тъгата, неговият постоянен спътник от бурята насам, го заля. Най-вероятно никога повече нямаше да се събере със семейството си. Те вече сигурно бяха с войската на Ханибал в Иберия и беше много възможно да ги убият. Макар че най-голямото му желание беше да ги намери, откриването им в разгара на война щеше да е на практика невъзможно. Ханон осъзна, че намирането на Суниатон е може би най-добрата му надежда. Ако по някаква щастлива приумица на съдбата това се случеше, той щеше да си замине и никога вече да не види Квинт и Аврелия. От това го заболя още повече. Можеше да мечтае единствено, че ще се събере с любимите си хора на другия свят. Тази мрачна мисъл беше последната, преди сънят да го поеме в обятията си.

Утрото го завари в по-добро разположение на духа. Имаше много неща, за които да е благодарен. Въпреки всичко, през което беше преминал, той вече не беше пленник. Нещо повече, Квинт имаше повече шансове от него да освободи Суниатон. Ако опитът му се увенчаеше с успех, Ханон и приятелят му имаха добри шансове да стигнат до брега и да намерят кораб до Картаген. „Никога не се отказвай от надеждата — помисли си Ханон. — Без нея животът е безсмислен“.