Ханибал - врагът на Рим

Бостар срещна с неохота погледа му.

— Може би, генерале.

— Точно затова си тук. Защото мислиш, преди да действаш. — Ханибал махна към земите около тях, покрити със зряла пшеница и ечемик. — Сега е лесно. Можем да купуваме от местните толкова зърно, колкото си поискаме, и да живеем от земята през останалото време. Не цялото пътуване обаче ще е такова. Времето ще се развали и рано или късно ще се натъкнем на някой, който ще предпочете да се бие с нас.

— Така е — съгласи се Бостар.

— Можем само да се молим да не се натъкнем на римляни, преди да стигнем в Цизалпийска Галия. Да се надяваме, че кучите синове още нямат представа за плановете ни. Добрата новина е, че съгледвачите ми, които тъкмо се върнаха от река Родан, не са забелязали никакви римляни.

Магон се усмихна досущ като вълк.

— А оставената от легион следа не може да се пропусне, така че имаме една грижа по-малко. Засега.

— Чувал ли си за Родан? — попита Ханибал.

— Съвсем малко — отвърна Бостар. — Знам, че е голяма река недалеч от Алпите.

— Точно така. Според всички сведения повечето племена в района са предразположени към нас. Естествено, едно от тях не е. Наричат се волки и живеят от двете страни на реката.

— И ще се опитат да ни попречат да я пресечем ли?

— Така изглежда — мрачно отвърна Ханибал.

— Това може да се окаже много скъпоструващо. Особено като се има предвид, че трябва да прехвърлим през реката конете и слоновете.

Ханибал се намръщи.

— Точно така. Именно затова докато войската се готви за преминаването на реката, ти ще поведеш отряд нагоре по течението към лагера на волките. Ще прекосиш реката през нощта и ще намериш позиция недалеч от тях. По изгрев ще ми дадеш сигнал дали да започна прехвърлянето. — Удари юмрук в отворената си длан. — Ще ги премажа като буболечки. Как ти звучи?

Сърцето на Бостар заби по-бързо.

— Звучи добре, генерале.

— Точно такива неща обичам да чувам. — Ханибал стисна рамото му. — Ще получиш повече инструкции по-късно. Сега се върни при хората си.

— Да, генерале. Благодаря, генерале.

Беше се отдалечил на десетина крачки, когато Ханибал извика след него:

— И нито дума за това пред никого.

— Разбира се, генерале — отвърна Бостар. Заповедта беше добре дошла, тъй като означаваше, че Сафон няма да има възможност да завижда, че не е избран за задачата. И в същото време Бостар вече се тревожеше как ли ще реагира брат му, когато научи.