Ханибал - врагът на Рим

Ханон усети как последните искри от новородената му надежда угасват.

Квинт погледна неспокойно надолу към склона.

— По-добре ще е да тръгваш.

Ханон го погледна въпросително.

— Агесандър беше бесен, когато разбра, че те няма — каза Квинт. — Не искаше и да чуе, че съм те освободил. Заяви, че единствено баща ми имал властта да го направи. Естествено, майка ми е съгласна с него. И тя ми е бясна — намусено добави той.

— Но баща ти ще отсъства месеци!

Квинт кимна.

— Именно. Което те прави избягал роб, а преследването на избягали роби е нещо, в което Агесандър е доста добър. Казах му, че си тръгнал към Капуа, и мисля, че ми повярва. Започна да търси натам. — Намигна му. — За щастие Аврелия накарала Елира да занесе твоя стара туника чак до реката и да плува до един брод, където следите ще се смесят с много други. Оставила дрехата във водата, което би трябвало да заблуди кучетата.

— Сестра ти е невероятна — с възхищение рече Ханон.

Квинт се ухили за момент.

— И все пак е по-добре да имаш преднина. Заобиколи покрай стопанството и утре сутринта ще стигнеш до Капуа. Дотогава Агесандър ще се е върнал и ще можеш да вземеш някоя лодка надолу по реката.

Стомахът на Ханон се сви на топка.

— Не мога да изоставя Суниатон — въздъхна той. — Не и когато е толкова близко.

— И толкова далече — рязко отвърна Квинт. — Със същия успех може и да е при Хадес.

— Може — отвърна Ханон. — Но ти каза, че синът на магистрата щял да говори отново с теб след месец.

Квинт — очакваше подобен отговор — въздъхна.

— Остани тогава. Ще ти нося храна на всеки два-три дни. Ще се опитам да държа под око Суниатон. Ще измислим някакъв начин да го измъкнем.

На Ханон му идеше да се разплаче от облекчение.

— Благодаря.

— Отваряй си очите на четири за Агесандър — каза Квинт на тръгване.