Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
В тази книга описах множество поразителни примери на този феномен. Някои със сигурност са белег на тайно споразумение или на съзнателна конкуренция. Едновременното изобретяване е по-скоро правило, отколкото изключение. Много идеи за технологии просто изглеждат узрели и са готови да паднат от дървото. Най-удивителният случай е с електрическата крушка, чието изобретяване е постигнато от двайсет и един души независимо един от друг. Някои от тях може и да са понадничали в работата на другите, а в отделни моменти да е имало и сътрудничество, но като цяло е трудно да се открие доказателство, че дори са знаели за труда си. По същия начин на пазара през 1990-те години се появяват различни търсачки. Било е невъзможно да не бъдат изобретени през 1990-те години, както е било невъзможно електрическата крушка да не се появи през 1870-те години. Били са неизбежни. Състоянието на технологиите зад тях е достигнало точка, в която е трябвало да се появят, без значение кой е щял да ги измисли.
Този урок ни запраща в два парадокса. Първо, отделният човек е странно заменим. Ако файтон беше прегазил Суон или Едисон на младини или кола беше блъснала Пейдж и Брин, светът нямаше да остане без електрически крушки и търсачки. Може би нещата щяха да отнемат повече време, да изглеждат малко по-различно и да не се казват така, но иновациите пак щяха да се случат. Това може да ви се струва малко прекалено, но е неоспоримо вярно за всеки учен и изобретател, живял някога. Без Нюкомен парните двигатели със сигурност щяха да бъдат изобретени до 1730 г.; без Дарвин Уолъс пак щеше да стигне до естествения отбор през 1850-те години; без Айнщайн Хендрик Лоренц щеше да се добере до теорията за относителността след няколко години; без Силард верижната реакция и атомната бомба пак щяха да бъдат създадени по някое време през XX в.; без Уотсън и Крик Морис Уилкинс и Рей Гослинг щяха да открият структурата на ДНК за няколко месеца – Уилям Астбъри и Елуин Бейтън вече разполагали с ключовото доказателство от година, но не го осъзнавали.
Парадоксът е, че тези постижения са забележителни именно по тази причина – имало е надпревара за тях и някой е спечелил. В дългосрочен план отделните личности нямат кой знае какво значение, затова са толкова изключителни в краткосрочен. Те се появяват сред милиарди съперници, за да открият или създадат нещо, което принципно е по силите на всеки един от милиардите. Нямам никакво намерение това да звучи като обида, лековатите ми думи за неизбежността и заменяемостта са всъщност комплимент. Колко изключително е да си единственият човек сред милиарди, който първи вижда възможността за ново устройство, за нов механизъм, за нова идея. Това сигурно е още по-свръхестествено от постигането на нещо, което никога не би било постигнато от друг като нарисуването на „Мона Лиза“ или композирането на „Хей, Джуд“.
Вторият парадокс на неизбежността на изобретението е, че уж прави иновацията предвидима, но всъщност не е така. В ретроспекция е съвсем очевидно, че търсачките ще са най-големият и най-доходният резултат от Интернет. Но дали някой е видял, че се задават? Не.
Технологията е абсурдно предвидима в ретроспекция, но напълно непредвидима в перспектива. Затова предричането на технологични промени почти винаги изглежда много глупаво. То или се оказва изключително преувеличено, или също толкова подценено. Кен Олсен, основател и председател на „Ди-джитъл Екуипмънт Корпорейшън“, е изумително успешен пионер в сферата на „миникомпютрите“. Това име, удивително в ретроспекция, се свързва с редица машини с размерите на големи бюра, които до голяма степен заменили компютрите с размери на големи стаи през 1970-те години. Човек би си помислил, че г-н Олсен би забелязал, че компютрите могат да стават все по-малки и по-евтини и накрая да намерят приложение в домовете. Но на среща на Световното футуристично общество в Бостън през 1977 г., само няколко години преди излизането на персоналните компютри, той казал: „няма причина, по която някой да иска компютър в дома си“.
По същия начин през 2007 г. Стив Балмър, изпълнителен директор на „Майкрософт“, казва: „Няма никакъв шанс айфон да се сдобие със значителен пазарен дял. Никакъв шанс“. Понякога, както се изразява шведският автор Хялмар Сьодерсен, трябва да си експерт, за да не разбереш някои работи.
Пол Кругман е икономист, носител на Нобелова награда, който през 1998 г. реагира на растежа на Интернет и хайпа на дотком бума със статия в списание „Ред Херинг“ със заглавие „Защо прогнозите на повечето икономисти са погрешни“. След това направил драматична демонстрация на тезата си, като сам направил прогноза, но и тя се оказала съвсем погрешна: