Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Иновацията е рекомбинативна
Всяка технология е комбинация от други технологии, всяка идея е комбинация от други идеи. Както казват Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи: „Автономните автомобили на „Гугъл“, „Уейз“, „Уеб“, „Фейсбук“ и „Инстаграм“ са прости комбинации на съществуващи технологии“. Но смисълът е верен и в много по-общ план. Брайън Артър първи го изтъква в книгата си „Природата на технологията: Какво е и как се развива“ от 2009 г. Той твърди, че „новите технологии се появяват от комбинацията на съществуващи технологии и (затова) на свой ред раждат други технологии“. Предизвиквам читателя да открие технологичен (като контраст на естествен) предмет в неговия или нейните джобове или чанта, който не е комбинация от технологии и идеи. Като гледам бюрото си, докато пиша, виждам керамична чаша, молив, някаква хартия, телефон и т.н. Чашата вероятно е най-простият предмет, но дори и тя е от гледжосана керамика с отпечатано лого и комбинира идеите за изпичане на глината, гледжосване, отпечатване, слагане на дръжка и в нея да се сипва кафе или чай.
Рекомбинацията е принципен източник на вариация, върху която естественият отбор се проектира при биологически иновации. Сексът е средството, чрез което се осъществяват повечето рекомбинации. Мъжкият индивид предава половината си гени на ембриона, другата половина идва от женския. Това е форма на рекомбинация, но следва нещо още по-важно. Когато този ембрион се развие достатъчно, че да формира мъжки или женски белези, разменя части от генома на бащата с такива от генома на майката. Генетичната колона се разбърква и се създават нови комбинации, които ще се предадат на следващото поколение. Сексът прави еволюцията кумулативна и позволява на организмите да споделят добрите идеи.
Паралелът с човешката иновация няма как да бъде по-ясен. Иновацията се случва, както обясних преди десет години, когато идеите правят секс. Случва се там, където хората се срещат и обменят стоки, услуги и мисли. Това обяснява защо иновациите се появяват на места, където търговията и обменът са чести, а не на изолирани или рядко населени места: в Калифорния, а не в Северна Корея, в ренесансова Италия, а не в Огнена земя. Това обяснява защо Китай губи технологичното си предимство, когато обръща гръб на търговията при императорската династия Мин. Това обяснява и изблиците на иновация, които съвпадат с увеличаването на търговията, примерно в Амстердам през 1600-те години или във Финикия 3000 години по-рано.
Фактът, че риболовните приспособления в Тихия океан са по-разнообразни на острови с по-развити търговски контакти или че тасманийците са загубили иновациите си, когато останали изолирани от повишилото се морско равнище, показва интимната и задължителна връзка между търговията и разработването на новости. Това обяснява още защо въобще се заражда иновацията. Избликът на технологии, започнал в големи общности, експлоатиращи богати морски екосистеми в Южна Африка преди повече от 100 000 години, е причинен от факта, че по някаква причина хората започнали да обменят и да се специализират по начин, по който Homo erectus и дори неандерталците никога не са го правили. Това е наистина проста идея, но пък антрополозите я възприемат бавно.
Дарвинистите започват да разбират, че рекомбинацията не е същото като мутация, а урокът за човешката иновация е важен. ДНК последователността се променя при грешки в транскрибирането или от мутации, причинени от неща като ултравиолетовата светлина. Тези дребни грешчици или точкови мутации са горивото на еволюцията. Но както твърди швейцарският биолог Андреас Вагнер, подобни малки крачки не могат да помогнат на организмите да прекосят „долини“ от недостатъци и да достигнат до „върхове“ на предимства. Те не са добри в катеренето по склонове, по които все някой ще падне по пътя към върха. Иначе казано, всяка точкова мутация трябва да подобри организма или ще бъде отхвърлена. Вагнер смята, че са необходими внезапни промени в цели участъци от ДНК чрез кръстосване или чрез т.нар. подвижни генетични елементи, за да могат организмите да прескочат „долините“. Крайният случай е хибридизация. През последните десетилетия само във Великобритания са се появили седем или повече нови видове растения, появили се чрез хибридизация. В Северна Америка примерно се е появил нов вид плодова мушица чрез кръстосване на два други вида.