Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
За разлика от Европа, Османската и Моголската империя успели да забранят печатането за повече от три столетия. Истанбул, велик културен град на ръба на Европа, управляващ огромна империя от мюсюлмани и християни, се противопоставя на новата технология. Прави го именно защото е столица на империя. През 1485 г. печатането било забранено с указ на султан Баязид II. През 1515 г. султан Селим I постановил, че наказанието за мюсюлмани, занимаващи се с печатане, е смърт. Това бил нечестив съюз: калиграфите защитавали бизнес монопола си в споразумение с ходжите и моллите, защитаващи религиозния си монопол, като успешно лобирали пред имперските власти да държат печатането по-далеч. На чужденците било позволено да печатат книги на чужди езици в рамките на Османската империя, но чак през 1726 г. приелият исляма унгарец Ибрахим Мутеферика успял да убеди имперските власти да разрешат печатането на светски (но не и религиозни) книги на арабски. Ако земите под управлението на султана бяха по-фрагментирани в различни политически територии и по различни религии, щеше да е невъзможно да повярваме, че печатането е нямало да се появи там по-скоро и да се разпространи по-бързо.
В Китай периодите на експлозивна иновация също съвпадат с децентрализирано управление, познато като „враждуващи държави“. Силните империи, най-вече Мин, ефективно възпирали иновациите, търговията и предприемачеството. Дейвид Хюм през XVIII в. вече е осъзнал тази истина и пише, че Китай е пресъхнал като извор на новости, понеже е бил обединен, а Европа е поела напред, тъй като е била разделена.
Америка може да ви се струва изключение, но всъщност само доказва правилото. Федералната ѝ структура винаги е позволявала експериментите. Щатите не са монолитна империя и през по-голямата част от XIX и XX в. са лаборатория за различни правила, данъци, политики и привички, като предприемачите се движат свободно към онзи щат, който е най-подходящ за проекта им. Наскоро федералното правителство стана по-силно, а в същото време мнозина американци се чудят защо страната вече не е толкова водеща в иновациите колкото някога.
Фрагментирането работи най-добре, когато резултатът е създаване на градове държави. Тези зверчета, държавите, доминирани от един град, винаги са били отлични инкубатори на иновациите. За поне хиляда години иновациите са се случвали непропорционално повече в градовете, особено в самоуправляващите се. Физикът Джофри Уест от Института на Санта Фе е направил забележително откритие за градовете. Той установил, че градовете се подреждат според предвидима математическа формула, наречена закон за силата. Иначе казано, от населението на града Уест може с изненадваща точност да каже не само колко бензиностанции, километри електрически жици и пътища има в града, но и колко са ресторантите и университетите и какви са заплатите.
Наистина интересното е, че колкото по-големи са градовете, от толкова по-малко бензиностанции, жици и пътища се нуждаят на глава от населението, но пък имат непропорционално повече образователни институции, повече патенти, а заплатите са по-високи. Тоест инфраструктурата се развива по-слабо, но социо-икономическите продукти нарастват. Този модел се проявява по целия свят, но не е верен за компаниите. Когато нарастват, след една определена точка те стават по-малко ефективни, по-трудно се управляват, не са толкова иновативни, икономични и толерантни към ексцентричност. Заради това, твърди Уест, компаниите умират през цялото време, но не и градовете. Дори Детройт или Картаген са оцелели. Последният напълно изчезнал град е Сибарис през 445 г. пр.н.е.
Иновацията все по-силно означава използване на по-малко ресурси, а не на повече
Колкото по-големи стават градовете, толкова са по-продуктивни и ефективни по отношение на използването на енергия за създаването на невероятност точно както правят и телата на животните. Един кит гори пропорционално по-малко енергия от земеровката и затова живее по-дълго, има по-голям мозък и по-сложно поведение. Пропорционално Лондон потребява по-малко енергия от Бристол, има по-голям колективен мозък и по-сложно поведение. Същото се отнася и за икономиката. Затова онези, които твърдят, че в свят с ограничени ресурси безкрайният растеж е невъзможен или поне неустойчив, грешат поради една проста причина: растежът може да се осъществява чрез вършенето на повече с по-малко.