Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
И обратното, няма как да не си помисля, че блокчейнът е в ранните дни на хайп цикъла: надценяваме значението му в краткосрочен план. Блокчейнът обещава да ни даде договори, с които да отрежем посредниците, да повиши доверието и да намали цената на трансакциите. Но няма как това да се случи за една нощ в сложната екосистема на икономиката на услугите. Почти сигурно е, че след около десет години ще има изблик на разочарование от постигнатото от блокчейна и от това колко блокчейн фирми са се провалили. Валутата „Либра“ на „Фейсбук“ може да не е истински блокчейн, но е предвестник за задаващите се неща. Защо потребителите да не преминат към валута, достъпна на една трета от световното население и която не е податлива на инфлационно изкушение и данъчната алчност на политиците?
Това е още по-вярно за автономните автомобили. Все ми се случва да разговарям с хора, убедени, че само след няколко кратки години вече няма да има работа за шофьорите на камиони, таксита или лимузини и че това ще създаде такава безработица, че трябва да действаме сега, за да се справим с проблема. Това е доста преждевременно. Истината е, че автономните автомобили са възможни при доста ограничени обстоятелства и това надали ще се промени толкова бързо, колкото си мислят хората, поне не и в истинския свят. Със сигурност ще разполагаме с невероятно количество помощни системи, от някои вече се ползваме, и колите могат да разпознават и избягват препятствия, да поддържат скорост по скоростни пътища и по магистрали, да паркират успоредно и да предупреждават шофьора за забавяния в трафика. Но в истинския объркан свят с претъп-каните улици, правилата и етикета, лошото време и отдалечените междуселски пътища ще е огромен скок да преминем от този тип на все по-умна помощ към момента, в който ще можем да заспим на волана и да сме сигурни, че колата сама ще измине пътя до крайната точка. Прехвърлянето на пълния контрол на автомобил на пътя на компютър е много по-труден проблем, отколкото примерно предаването на управлението на самолет във въздуха. Има и нужда за изграждане на нова инфраструктура около пътищата, за да са подходящи за автоматизираните коли, да не говорим за промените на застрахователния пазар. Тези неща отнемат време.
Не казвам, че няма да има автономни коли, но смятам, че подценяваме колко време ще отнеме навлизането им и какви разочарования ще изживеем. Готов съм да се обзаложа, че в близките десет години в медиите ще се появят истории за погрешните прогнози за автономни коли, направени оптимистично през 2010-те години. На света ще има не по-малко професионални шофьори отколкото сега. Но през 2040-те години нещата ще започнат да се променят бързо. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да бъда доволен, че прогнозата ми се е сбъднала, или да се разочаровам, че съм сгрешил.
Иновацията предпочита
фрагментирано управление
Една от любопитните черти на историята е, че империите са слаби в иновациите. Те имат богати и образовани елити, но имперските режими като цяло възпират изобретателността, а това в крайна сметка им изиграва лоша шега. Египетската, Персийската, Римската, Византийската, Китайската при династиите Хан и Мин, Ацтекската, Инкската, Хабсбургската, Османската, Руската и Британската империя са си патили от това. С времето и със закостеняването на централната власт технологията застива на място, елитите започват да се противопоставят на новостите, а средствата се пренасочват към луксозни стоки, войни или корупция вместо към предприемачество. И това се случва, въпреки че империите реално са гигантски „единични пазари“ за вътрешно разпространение на идеи. Най-плодовитият изобретателски период на Италия е през Ренесанса, когато иновациите се стимулират от малки, управлявани от търговци, градове държави: Генуа, Флоренция, Венеция, Сан Лука, Сиена и Милано. Фрагментираното държавно устройство се оказва по-добро от обединеното. Древна Гърция ни учи на същия урок.
През 1400-те години Европа доста бързо усвоява печатането, технология, разработена отначало в Китай, а това изцяло трансформира икономиката, политиката и религията на Западна Европа. Фактът, че Европа е била политически фрагментирана по онова време, играе голяма роля в налагането на печатането. Самият Йохан Гутенберг е трябвало да напусне родния си град Майнц и да се премести в Страсбург, за да намери режим, който да му позволи да започне работа. Мартин Лутер става изключително успешен печатарски предприемач и е оцелял единствено заради протекциите във Вартбург, осигурени от саксонския курфюрст Фридрих Мъдри. Уилям Тиндейл публикува експлозивно подривния и естетически красивия превод на Библията на английски, докато се крие в Ниските земи. Нито един от тези проекти не би бил възможен в империя с централизирано управление.