Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Голяма част от „растежа“ всъщност е свиване. Макар и до голяма степен незабелязана, властващата тенденция днес е основният двигател за икономическия растеж да бъде не използването на повече ресурси, а на иновации, с които да се постига повече с по-малко – повече изминати километри с по-малко гориво, повече комуникации с по-малко електричество, повече сгради с по-малко стомана, повече транзистори с по-малко силиций, повече кореспонденция с по-малко хартия, повече чорапи за по-малко пари, повече партита с по-малко отработено време. Преди няколко години Джеси Осюбъл от Рокфелеровия университет открил изненадващия и неочакван факт, че американската икономика е започнала да се „дематериализира“: да използва не само по-малко суровина за единица продукт, но и по-малко ресурси като цяло. (Крис Гудол вече отбеляза, че същото се отнася и за Великобритания.) През 2015 г. Америка използваше 15 процента по-малко стомана, 32 процента по-малко алуминий и 40 процента по-малко мед от пиковото потребление на тези метали, макар че населението ѝ се е увеличило спрямо онзи момент, а производството на стоки и услуги е сериозно нараснало. Фермите в Америка използват 25 процента по-малко торове и 22 процента по-малко вода, но произвеждат повече храна, тъй като по-правилно насочват напояването и торенето. Енергийната система генерира по-малко вредни емисии (въглероден диоксид, серен диоксид и азотни оксиди) за киловатчас. За десетте години след 2008 г. американската икономика е нараснала с 15 процента, но потреблението на енергия е намаляло с 2 процента.
Причината не е, че американската икономика генерира по-малко продукти, напротив, тя произвежда повече. Не е и защото рециклира повече, макар че и това го има. Причината са икономиите и повишената ефективност заради иновациите. Да вземем като пример алуминиевите кенчета за напитки. Когато се появил за пръв път през 1959 г., стандартният алуминиев кен тежал 85 грама, днес тежи 13 грама, ако се вярва на професор Вацлав Смил. Ето защо се стига до противното на интуицията заключение, че растежът е възможен без използването на повече ресурси. Винаги ще бъде възможно да повишим жизнения стандарт чрез намаляване на количеството материали за изработването на даден продукт. Ето защо растежът е безкрайно „устойчив“.
Икономистът от XIX в. Уилям Стенли Джевънс открил парадокс, впоследствие кръстен на него, при който пестенето на енергия води единствено до повишено потребление на енергия. Реагираме на евтините стоки и услуги, като използваме повече от тях. Когато електричеството е евтино, оставяме лампите да светят по-дълго време. Но в книгата си „Повече от по-малко” Андрю Макафи твърди, че в много отрасли на икономиката парадоксът на Джевънс вече не е стопроцентово верен, тъй като спестяванията започват да се натрупват. LED светлините използват по-малко от 25 процента енергия от обикновените крушки, така че трябва да ги оставиш включени за повече от десет пъти по-дълго време, за да изразходим толкова енергия, а това надали ще се случи.
Макафи смята, че дематериализацията е една от причините за множеството песимистични прогнози от 1970-те години за вероятността да има недостиг на петрол, газ, въглища, мед, злато, олово, живак, молибден, природен газ, сребро, калай, волфрам, цинк и много други невъзобновяеми ресурси, които в началото на настоящия век са се оказали толкова погрешни: „Образът на оскъдно снабденият космически кораб Земя, носещ се из Космоса с нас на борда, е завладяващ, но и дълбоко подвеждащ. Нашата планета ни е снабдила обилно за пътуването ни. Особено защото ние подменяме, оптимизираме и изпаряваме нашия път към дематериализацията“.
9.
Икономика на иновацията
„Идеите са като зайци. Имаш една двойка, научаваш се как да се грижиш за тях и съвсем скоро имаш цяла дузина.“
Джон Стайнбек
Загадката на
увеличаващата се възвръщаемост
В сърцевината на икономическата теория има любопитна дупка, в която би трябвало да бъде думата „иновация“. В книгата за историята на икономиката „Знанието и богатството на нациите“ Дейвид Уорш изтъква, че самият Адам Смит създава противоречие, което така и не разрешава и което под някаква форма присъства и днес. Прочутата „Невидима ръка“ e за постепенната поява на равновесие на пазара, така че нито производителят, нито потребителят могат да получат по-добра сделка. Това води до намаляване на възвръщаемостта, понеже, когато светът установи точна цена на дадено нещо, няма как да се получи голяма печалба.