Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Вагнер цитира многобройни изследвания, които поддър-жат заключението, че „рекомбинацията с много по-голяма вероятност ще запази живота – с до хиляда пъти по-голяма вероятност, – отколкото случайната мутация“. Това е така, понеже цели работещи гени или части от гени могат да получат нова функция, докато бавната и постепенна промяна би довела само до по-лоши резултати. Бактериите могат да се „катапултират не на стотици, а на хиляди километри през огромен генетичен пейзаж изцяло благодарение на трансфера на гени“.
По същия начин иновацията в една технология заема цели, работещи части от други технологии, вместо да ги създава от нулата. Изобретателят на автомобила не е трябвало да изобретява колелото, ресорите или стоманата. Ако беше така, надали въобще щеше да създаде работещо устройство. Изобретателите на съвременните компютри вземат идеята за вакуумните тръби от ЕНИАК, а идеята за съхранените програми – от компютъра от първо поколение.
Иновацията включва проби и грешки
Повечето изобретатели откриват, че просто трябва „само да пробват“ разни неща. Затова търпимостта към грешки е от критично значение. Струва си да се отбележи, че през първите години на нова технология – примерно железницата или Интернет – банкрутиралите предприемачи са много повече от натрупалите състояние. Хъмфри Дейви някога е казал, че „най-важното от откритията ми беше подсказано от провалите ми“. Томас Едисон усъвършенствал електрическата крушка не с вдъхновение, а с потене: с екипа му тествали 6000 различни материали за нажежаемата жичка. „Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, които не работят“, казва той веднъж. Хенри Буут помогнал на Джордж Стивънсън да подобри „Рокет“ чрез проби и грешки. Кристофър Лейланд помогнал на Чарлз Парсънс да използва проби и грешки, за да усъвършенства дизайна на турбината. Кийт Тентлингър помогнал на Малкълм Маклийн да установи как да се подредят контейнерите на кораба пак чрез проби и грешки. Маркони използвал проби и грешки при експериментите си с радиото. Братя Райт открили чрез разбиване в земята, че профилът на крилото трябва да има плитко, а не дълбоко съотношение. Пионерите на фракинга се натъкнали на точната формула инцидентно и постепенно я подобрили чрез безкрайни експерименти.
Елементът на заиграване вероятно също помага. Иноваторите, на които им харесва да си играят, имат по-големи шансове да открият нещо неочаквано. Александър Флеминг е казал: „Обичам да си играя с микроби“. Джеймс Уотсън, съоткривател на двойната спирала, описва работата си с модели като „игра“. Андрей Гейм, изобретателят на графена, казва: „игривото отношение винаги е било отличителен белег на изследването ми“.
Ето един обикновен пример за иновация, базиран на проби и грешки: Реган Кърк от стартъпа „Growth Tribe“ привежда случая с Такеру Кобаяши, който през 2001 г. поставил зрелищен нов световен рекорд в Кони Айлънд по надяждане с хотдог – изял петдесет за десет минути. Слаб и дребен, г-н Кобаяши не изглежда като шампион по поглъщане на хотдог, но тайната му е, че със систематични експерименти установил, че може да изяде кренвирша по-бързо, ако го извади от хлебчето, а след това преглъщал бързо и него, като го потапял във вода, което не е нарушаване на правилата.
Не чак толкова банален е примерът с Дик Фосбъри, млад спортист от щатския университет на Орегон, който изобретил т.нар. „Фосбъри флоп“. С тази техника спечелил златен медал на Олимпиадата през 1968 г. за изненада на по-прочутите му съперници и за удоволствие на тълпата. Той преминавал над летвата гърбом, с главата напред и падал върху дюшека на врата си. По-късно описва как в продължение на дълги месеци използвал проби и грешки, докато усвои техниката както трябва. „Скокът не се базираше на наука, анализ, мисъл или дизайн. Нищо такова… Никога не съм мислил как да променя техниката и съм сигурен, че треньорът ми полудя, тъй като все я развивах“.
С такива примери Едуард Васерман от университета на Айова заключава, че повечето човешки иновации се развиват чрез процес, който изглежда ужасно като естествен отбор, вместо да е създаден като интелигентен дизайн. Васерман показва как дизайнът на цигулката се променя постепенно през времето, но не в резултат на внезапно подобрение, а в резултат на малки отклонения от нормата, запазвани, ако сработят, и отхвър-ляни, ако не действат. Дупката в центъра на инструмента отначало е кръгла, после става полукръгла, после се издължава, а накрая придобива характерната f-образна форма с немалко проби. Според Васерман тази гледна точка към иновацията се сблъсква със същата психологическа съпротива като естествения отбор в биологията: