Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Според тази гледна точка много неща, които правим и изработваме – като цигулките, – се появяват чрез процес на вариация и подбор, който е в унисон със закона на ефекта. Обратно на популярното мнение, в този процес няма нито мистика, нито романтика, той е също толкова основен и вездесъщ, колкото и естественият отбор. И също като при закона за естествения отбор, законът на ефекта в еволюцията на човешките изобретения се сблъсква с упорита съпротива“.
Ако грешката е ключова част от иновацията, то тогава едно от най-големите предимства на Америка е произлязло от сравнително мекото отношение към провалите в бизнеса. Законите за фалита в повечето американски щати позволяват на иноваторите „да се провалят бързо и често“, както гласи мотото на Силициевата долина. В някои щати „изключението върху домовете“ като цяло позволява на предприемачите да запазят домовете си, ако бизнесът им се провали по силата на Раздел 7 от правилата за банкрут. В щатите с изключение върху домовете се появяват повече иновации отколкото другаде.
Иновацията е отборен спорт
Митът за самотния изобретател, за уединения гений е труден за оборване. Иновацията винаги изисква сътрудничество и споделяне, както се вижда от факта, че дори най-простият предмет или процес е отвъд капацитета на разбиране на обикновения човек. В известното си есе „Аз, Моливът“ Леонард Рийд изтъква, че най-невзрачният молив е изработен от множество различни хора – някои режат дърветата, други добиват графит, трети работят във фабриките за моливи или в маркетинга или мениджмънта, а четвърти отглеждат кафето, което пият дървосекачите или мениджърите. Сред този голям екип от сътрудничещи си хора нито един не знае как да направи молив. Знанието е съхранено между различни глави, а не в тях.
Същото се отнася и за иновациите. Те винаги са колективно явление. (Дори австралийските свраки, наричани още пойни врани, решават задачи по-бързо, ако са в по-големи групи.) Един човек може да осъществи технологичен пробив, друг да открие как да задвижи производството, а трети – как да направи всичко достатъчно евтино, за да се наложи. Всички те са част от процеса на иновацията и нито един от тях не знае как да го завърши целия. Понякога се появява изобретател, който е едновременно научно надарен и добър в бизнеса – сещам се за Маркони, – но дори тогава той или тя в началото стъпват на раменете на други, а по-късно разчитат на още хора.
Степента, до която иновацията е отборен спорт, става още по-ясна, ако човек разгледа повече истории, и то по-подробно. Прочутата Зелена революция в земеделието е станала възможна заради удивителното старание, решимост и енергия на Норман Борлауг, но ще е пародия, ако от историята излезе, че сам е свършил всичко. Той е заимствал идеята за нискостеблените сортове пшеница от Бъртън Бейлс, той пък я е взел от Орвил Фогел, който пък я видял у Сесил Салмън, а Салмън на свой ред я е получил от Инадзука Гонджиро. Борлауг споделил трудната работа по продаването на идеята в Азия с хора като Манзур Баджва и М. С. Сваминатан.
В скорошна статия за Индустриалната революция Терънс Кийли и Мартин Рикетс дават дълъг списък от иновативни индустрии, за които се знае, че са напреднали заради колективни изследвания и развой сред мнозина участници, споделящи свободно идеите си: товарният кораб на Холандската източноиндийска компания, флейтът; холандските вятърни мелници; копринената индустрия в Лион; ротацията на посевите в Англия; предачната машина в Ланкашър; американските двигатели за парни кораби; виенската мебел; масачузетските производители на хартия; патентният пул сред производителите на шивачни машини. Този модел е правилото, а не изключение, а Британия повежда в Индустриалната революция заради процъфтяващите общества, клубове и институти по механика.
Иновацията е неумолима
Повечето изобретения водят до спорове за първенството сред конкуриращи се претенденти. Хората някак се натъкват на една и съща идея едновременно. Кевин Кели изследва този феномен в книгата си „Какво иска технологията“ и открива, че шестима различни души са изобретили или открили термометъра, петима електрическия телеграф, четирима десетичните дроби, трима хиподермичната игла, а двама естествения отбор. През 1922 г. Уилям Огбърн и Дороти Томас в Колумбийския университет съставят списък от 148 случая на почти едновременно изобретение от повече от един човек, включително фотографията, телескопа и пишещите машини. „Необикновен факт е, че вероятно нито едно електрическо изобретение от голямо значение не е направено, без за честта за произхода му да спорят поне двама души“, пише Парк Бенджамин през 1886 г. Ако се върнем още по-назад, е не по-малко поразително, че бумерангът, тръбата за издухване на стрелички и пирамидите са изобретени независимо на различни континенти, както е станало и със земеделието.