Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
„Растежът на Интернет ще се забави драстично, понеже пропускът в „Закона на Меткалф“ – който постановява, че броят на потенциалните връзки в дадена мрежа е пропорционален на квадрата на броя на участниците в нея – става очевиден: повечето хора няма какво да си кажат едни на други! Към 2005 г. или някъде там ще стане ясно, че влиянието на Интернет върху икономиката няма да е по-голямо, отколкото влиянието на факс машините“.
Оказало се, че хората има много какво да си кажат едни на други. Често иноваторите са добри в прогнозирането какво искат хората, учените не толкова.
Но има и немалко цитати от хора, предричащи твърде малък или твърде голям технологичен прогрес. През 1950-те години Айзък Азимов предсказал, че до 2000 г. вече ще имаме колонии на Луната, а Робърт Хайнлайн очаквал междупланетните полети да са нещо рутинно. Други предсказват създаването на свръхзвукови ракетни кораби, летящи около света, човекоподобни роботи в домовете и жирокоптери за всички.
Хайп цикълът на иновацията
Според мен най-проницателното нещо, изричано някога за прогнозирането на иновации, е „закон“, кръстен по името на компютърния учен от Станфордския университет и дългогодишен ръководител на Института по футуристика Рой Амара. Законът на Амара постановява, че хората са склонни да надценяват влиянието на новите технологии в краткосрочен план, но да ги подценяват в дългосрочен. Не е ясно кога тази идея е хрумнала на Рой Амара. Бившите му колеги са ми казвали, че той започнал да формулира тезата в средата на 1960-те години и разбира се, в унисон с повечето иновации и тази има съперничещи си предшественици. Хора с подобно мнение се срещат още по-назад във времето, чак до началото на XX в. Често авторството се приписва на Артър Ч. Кларк, но няма никакво съмнение, че Амара заслужава най-голям дял от признанието.
Примерите са изобилни. През 1990-те години настъпва период на диво въодушевление от Интернет, който сякаш е затихнал в разочарование около дотком срива през 2000 г. Къде е ръстът в онлайн търговията, онлайн новините и онлайн всичкото, което ни бяха обещали? Е, десетилетие по-късно всичко си беше на мястото, обръщаше и съсипваше бизнес модели из целия търговски сектор, новинарските медии, музикалната и филмовата индустрия, и то много по-радикално от предвиденото. По същия начин при разгадаването на човешкия геном през 2000 г. имаше диви обещания, че това е краят на рака и началото на персонализираната медицина. Десет години по-късно настъпи разбираемо отстъпление: познанията за генома сякаш имаха малко влияние върху медицината и започнаха да се появяват статии, задаващи въпроса „Какво стана с геномната медицина?“. Още десет години по-късно нещата сякаш изглеждат също толкова обещаващи, колкото и първият хайп.
Родни Брукс, професор в Масачузетския технологичен институт, впоследствие станал предприемач, е класически случай на хайп цикъла на Амара. От 1978 г. бяха изведени двайсет и четири сателита с цел да осигурят на войниците начин да установят местоположението си, за да получат припаси в полева обстановка. През 1980-те години програмата не успяваше да изпълни обещанията си и на няколко пъти едва не беше прекратена. Замириса на провал. Накрая военните решиха, че е достатъчно добра и могат да разчитат на нея. Технологията бързо се пренесе в цивилния свят и днес джипиес системата е толкова повсеместна, че е незаменима за планинари, четци на карти, фермерски машини, кораби, камиони за доставки, самолети и кажи-речи за всички.
Хайп цикълът на Амара обяснява много и показва, че между ранното разочарование и последвалото подценяване трябва да има момент, когато нещата се получават. Смятам, че в наши дни периодът е около петнайсет години. В първите десет от тях очакваме твърде много от иновацията, през първите двайсет вече очакваме твърде малко, но около петнайсетата година всичко е наред. Обяснението за този модел със сигурност се крие във факта, че изобретението се превръща в практична, надеждна и достъпна иновация в течение на много години, а междувременно обещанията му остават неизпълнени.
Подозирам, че хайп цикълът на Амара днес може да бъде установен в много от историите за изкуствения интелект, технология, чиито обещания от доста време са разочароващи. Благодарение на графичните чипове, новите алгоритми и множеството данни най-накрая изкуственият интелект може би е на ръба да се запази. „Зимите на изкуствения интелект“, с които приключваха по-ранните изблици на въодушевление от обучаващите се машини, този път може и да не настъпят.