Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Другият [bg]
Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Другият [bg]

Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:

Другият може да се превъплъти в теб! Стивън Кинг — какъвто го познавате! Остър, актуален, непримирим. Ненадминат разказвач на страшни приказки. Изкусен художник на американския бит и дух. През един юлски ден Тери Мейтланд, любимец на всички във Флинт Сити, присъства на среща с писателя Харлан Коубън в друг град и е заснет на видео от местната телевизия. През същия ден според очевидци той отвлича дете и го убива по жесток начин. Може ли един човек да е на две места едновременно? А може ли две престъпления да си приличат дотолкова, та сякаш са изпълнени по един и същ „сценарий“, под една и съща „режисура“? Не може да е вярно. Трябва да е вярно. Откъде черпи сили Злото? Може би от това, че не искаме да повярваме в съществуването му… Стара мексиканска легенда оживява на страниците на „Другият“. Героите в романа са изправени пред нещо, което разумът им отхвърля, но ако не се преборят с предразсъдъците си, то ще продължи да сее смърт. И те предприемат пътуване към дълбините. Буквално. „Другият“ на Стивън Кинг прави и велик отново!
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 208
Перейти на страницу:

— Защото лекарят е носел черна чанта, която ѝ е напомнила за торбата на страшното същество от легендата.

Юн кимна и добави:

— Как се казваше вампирът? На върха на езика ми е, обаче ми се изплъзва. Много изнервящо, нали?

— Според теб с какво си имаме работа? С вампир ли?

— Не. Може да съм син на беден мексикански фермер или, да речем, на собственик на автосалон в Амарило, но не съм малоумен. Убиецът на Франк Питърсън е простосмъртен като нас двамата и почти сигурно е бил Тери Мейтланд. Ако разгадаем какво се е случило, всичко ще си дойде на мястото и аз отново ще спя нощем, вместо да се мятам в леглото. Защото тази история не ми дава покой. — Сабло си погледна часовника. — Време е да тръгвам. Обещах на жена ми да я заведа в Кап Сити на изложението на художествените занаяти. Други въпроси? Би трябвало да ми зададеш още един, защото още нещо шантаво ще ти избоде очите.

— В обора имаше ли следи от автомобилни гуми?

— Мислех, че ще питаш за друго, но да, имаше. Само че бяха безполезни — ще се убедиш, като разгледаш снимките, на които се виждат следи и моторно масло, но не и отпечатъци, които да използваме за сравнение. Предполагам, че са от буса, с който Мейтланд е отвлякъл момченцето. Бяха доста раздалечени, което означаваше, че не са от субаруто.

— Ъхъ. Слушай, нали имаш във вълшебната си джаджа записите на разпитите на свидетелите, които проведох? Преди да си тръгнеш, намери онзи с Клод Болтън. Той е бияч в „Само за джентълмени“, макар че, доколкото си спомням, се обиди, когато го нарекох така.

Сабло отвори един файл, поклати глава, отвори друг и подаде на Ралф айпада:

— Скролвай надолу.

Отначало Ралф подмина онова, което търсеше, но накрая се справи:

— Ето го! Болтън каза: „Чакайте, сетих се още нещо, дреболия всъщност, но някак зловеща, ако наистина той е пречукал онова хлапе.“ Добави, че онзи го е одраскал. Като го попитах какво точно е станало, отговори, че благодарил на Мейтланд, задето е помогнал на племенниците на приятеля му, и му стиснал ръката. В този момент Тери го одраскал с нокътя на кутрето си. Това го върнало към наркоманските му дни, защото някои момчета, най-вече „Ангелите на ада“, си оставяли дълги ноктите на кутретата, та да загребват с тях кока. Очевидно е била някаква мода.

— Ще благоволиш ли да обясниш защо е толкова важно? — Юн демонстративно си погледна часовника.

— Може и да е. А може да се окаже… — Спря се навреме, преди да каже несъществено. Все повече намразваше тази дума. — Може би не е от значение, но е нещо, което жена ми нарича стечение на обстоятелствата. Тери също е бил одраскан по подобен начин, когато е посетил баща си в клиниката в Дейтън. — Той набързо разказа как санитарят се подхлъзнал, хванал се за Тери, за да запази равновесие, и одраскал китката му.

Юн се позамисли, после сви рамене:

— Според мен е най-обикновено съвпадение, драги. Извинявай, но наистина трябва да тръгна веднага, за да не си навлека гнева на Габриела. Но не и преди да ти кажа, че все още пропускаш нещо и не говоря за следите от автомобилни гуми. Твоят приятел Болтън дори го споменава. Превърти нагоре и ще го намериш.

Само че не се Налагаше да превърта — беше пред очите му.

— Джинси, боксерки, къси чорапи и маратонки… но няма риза.

— Точно! — кимна Сабло. — Или му е била любимата, или е бил принуден да я облече, защото не е имал друга.

2.

На половината път до Флинт Сити на Ралф изведнъж му просветна защо мисълта за жълтата презрамка на сутиена го тормози дни наред.

Спря на паркинга пред големия магазин за алкохол „Байрън“ и натисна бутона за бързо избиране на мобилния си. Включи се гласовата поща на Юн. Той прекъсна връзката, без да остави съобщение. Младият Сабло беше свършил повече от необходимото, заслужил беше да прекара уикенда с жена си. Пък и след като поразмисли, Ралф реши, че това е стечение на обстоятелствата, за което не би разказал никому, освен на Джийни. Може би.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 208
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)